С нарастващата инфлация и кризата покрай COVID-19 все повече потребители се обръщат към дружества, предлагащи онлайн кредити, тъй като отпускането им е изключително лесно и достъпно от всяка точка на страната. Но с нарастващия брой изтеглени онлайн кредити се забелязва и ръст на неизплатените или т.нар. „лоши кредити“, изтеглени онлайн.
Все повече потребители се свързват с нас с казуси свързани с непогасени онлайн кредити, част от които са дори и изтеглени доста назад във времето.

Какви са основните казуси свързани с онлайн потребителски кредити, с които се свързват различни граждани:
– Върнах парите преждевременно, но продължаваха да ми звънят и тормозят. После ми заведоха дело, но не пазя бележката, че съм платил/а.
– Не съм теглил онлайн кредит, но получих призовка от съда, че дължа сума по онлайн кредит.
– Не съм сигурен/на, че съм теглил/а сумата по точно този кредит, а в момента претендират същата от мен.
– Изтеглил съм конкретна сума, но в момента търсят от мен двоен и троен размер на сумата, която съм изтеглил/а.
– Дългът ми е прехвърлен на колекторска фирма и нямам достъп до документите по досието си.
– Дългът ми е прехвърлен на колекторска фирма и го изплащам от доста време, но сумата остава все същата.

Aко и вие сте имали подобен казус, то тази статия е за вас, като ще се опитаме да разясним систематизирано и кратко основните моменти и права на потребителите при онлайн потребителските кредити.
За онлайн кредите се прилагат Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. По отношение на онлайн кредитите кредитополучателите са потребители, т.е. са тях напълно се прилагат и защитите предвидени от Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл.10 ал.1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Съгласно чл.18 ал.1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по предвидени в ЗПФУР; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор; както и че между страните са разменени електронните съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ.

Доста често дружествата предоставящи онлайн кредити не изпълняват тези условия и потребителите не са запознати с условията, при които ще изплащат кредита.
В договорните клаузи на подобен тип кредити обикновено има включени изключително високи неустойки, които по съществото си в повечето случаи се оказват нищожни.
Също така в подобни договори за кредит доста често има предвидени всякакви такси като например „ такса разходи за събиране на просрочени вземания“, „такса за експертно разглеждане на искане за отпускане на кредит“; „такса разходи за дейност на служител“ и много други.

Подобно уговаряне в договора за дължимост на такъв вид такси противоречи на закона и добрите нрави. Подобни клаузи противоречат на задължението за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит. Следователно, клаузи в договора за кредит, с които са уговорени подобни такси са в противоречие с добрите нрави и начисляването на парично задължение във връзка с нея представлява злоупотреба от страна на кредитора.

Подобни такси за предоставяне и събиране на кредита по естеството си са такива по управление на кредита, за които е налице забраната Закона за потребителския кредит за изискване от страна на кредитора заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В последваща статия ще бъде разгледан въпросът за отношенията между колекторските фирми и потребителя (ползвателя) на онлайн кредита.

Материалът Права на потребителитe при онлайн потребителски кредити е публикуван за пръв път на Правен Щит.

С Директива (ЕС) 2019/771 от ЕП и на Съвета за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, наричана по-нататък „Директива“, европейският законодател уреди допълнителни изисквания за търговците при продажба на стоки

и уеднакви средствата за защита на потребителите. Тези правила се прилагат както за продажба на стоки на място, така и за продажба на стоки онлайн. Съгласно чл. 24 от Директивата държавите

членки имат задължение да я транспонират във вътрешното си законодателство до 01.01.2022 г. Българският законодател е транспонирал директивата със Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, който е в сила от 01.01.2022 г. С влизането в сила на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки са отменени редица разпоредба от Закона за защита на потребителите, които се прилагаха до 01.01.2022 г.

На първо място е важно да се уточни какво точно означава термина „стока“. Съгласно чл. 2, подт. 2 от Директивата „стока“ означава: а) всички движими материални блага; вода, газ и електроенергия се считат за стоки по смисъла на настоящата директива, когато се предлагат за продажба, в ограничен обем или определено количество; б) всички движими материални блага, които включват или са взаимосвързани с цифрово съдържание или цифрова услуга по такъв начин, че липсата на цифровото съдържание или цифровата услуга би попречила на стоките да изпълняват своите функции (наричани по-долу „стоки с цифрови елементи.

Изисквания за стоките:

В чл. 5 от Директивата е посочено основно изискване за продавачите на стоки, като тези стоки следва да отговорят на индивидуалните изисквания за съответствие, общите изисквания за съответствие и изискванията за инсталиране на стоките.

А) Индивидуални изисквания за стоките:

За да съответстват на договора за продажба стоките следва да са с описание, вид, количество и качество и да притежават функционалността, съвместимостта, оперативната съвместимост и други характеристики, изисквани съгласно договора за продажба. Стоките следва да са годни за конкретната цел, за която са нужни на потребителя, за която той е уведомил продавача най-късно в момента на сключването на договора и по отношение на която продавачът е дал съгласие. Стоките трябва да се доставят заедно с всички принадлежности и всички указания, включително относно инсталирането, съгласно уговореното в договора за продажба, както и да бъдат актуализирани съгласно уговореното в договора за продажба. Разбира се, изискванията за инсталиране касаят такива стоки, които имат такава функционалност.

Б) Общи изисквания за съответствие на стоките:

Общите изисквания за съответствие на стоките се прилагат заедно към тези за индивидуалните изисквания, като стоките трябва да:
– са годни за целите, за които обичайно се използват стоки от същия вид;
– когато е приложимо, са качествени и съответстват на описанието на мостра или образец, които продавачът е предоставил на разположение на потребителя преди сключването на договора;
– когато е приложимо, са доставени със съответните принадлежности, включително опаковка, указания за инсталиране или други указания;
– са в количеството и притежават качествата и другите характеристики, включително по отношение на трайност, функционалност, съвместимост и сигурност, които са обичайни за стоки от същия вид и които потребителят може разумно да очаква предвид естеството на стоките и всички публични изявления, направени от продавача или от негово име, или от други лица на предходен етап от веригата от сделки, включително от производителя, по-специално при рекламата или етикетирането.

В) Неправилно инсталиране на стоките

Всяко несъответствие, произтичащо от неправилно инсталиране на стоките, се счита за несъответствие на стоките, ако:
– инсталирането съставлява част от договора за продажба и е извършено от продавача или от лице, за чиито действия той отговаря; или
– инсталирането, което е трябвало да бъде извършено от потребителя, е извършено от потребителя, а неправилното инсталиране се дължи на пропуски в указанията за инсталиране, предоставени от продавача или, в случай на стоки с цифрови елементи, предоставени от продавача или от доставчика на цифровото съдържание или цифровата услуга.

В чл. 10 от Директивата е регламентирана отговорността на продавача. Още в параграф 1 на същия член е посочена общата формулировка на отговорността на продавача, която е за всяко несъответствие, което съществува в момента, в който са доставени стоките, и което се прояви в рамките на две години от този момент.

В чл. 11 е въведена оборима презумпция за несъответствие на стоките. Тази презумпция е приложима за срок от една година от доставянето на стоките. Това означава, че ако в срок от една година от доставката се прояви несъответствието на стоката се счита, че то е съществувало към момента на доставката на стоките, освен ако не е доказано друго или ако тази презумпция е несъвместима с естеството на стоката или с естеството на несъответствието. Тоест, потребителят не следва да доказва причината за несъответствието, но следва все пак да се установи такова несъответствие. Причината за несъответствието ще е при продавача, освен ако той не докаже обратното.

В чл. 13 от Директивата са разписани правните средства за защита на потребителя. Той може да поиска да се приведе стоката в съответствие с договора или да получи пропорционално намаление на цената, или да развали договора. Привеждането на стоката е съответствие се прави по избор на потребителя между ремонт и замяна, освен ако избраното средство за правна защита е невъзможно или, в сравнение с другото средство, би довело до непропорционално големи разходи за продавача, като се вземат предвид всички обстоятелства, включително:
– стойността, която стоките биха имали, ако нямаше несъответствие;
– значимостта на несъответствието; и
– възможността да бъде използвано другото средство за правна защита без значително неудобство за потребителя.
Продавачът може да откаже да приведе стоката в съответствие с договора, ако ремонт или замяна са невъзможни или ако биха довели до непропорционално големи разходи за него, като се вземат предвид всички обстоятелства.

В същия член са посочени и условията, при които потребителят може да поиска пропорционално намаление на цената или да развали договора. Важна особеност е, че потребителят няма право да развали договора, ако несъответствието е незначително. Тежестта на доказване, че несъответствието е незначително се носи от продавача.

В чл. 14 са посочени условията, при които се извършва ремонта или замяната. В чл. 15 е посочено изискването за пропорционално намаление на стоката, а в чл. 16 са посочени условията, при които потребителят може да развали договора и да иска връщане на сумата. В чл. 17 са посочени условията за търговските гаранции за стоките, които заменят тези в Закона за защита на потребителите.

В чл. 18 е регламентирано правото на регресен иск на продавача. Това означава, че ако продавачът е отговорен пред потребителя за несъответствие, дължащо се на действие или бездействие, включително пропуск да се предоставят актуализации за стоки с цифрови елементи, от страна на лице на предходен етап от веригата от сделки, продавачът има право да използва средства за правна защита срещу отговорното лице или отговорните лица по веригата от сделки. Тоест, търговците могат да ангажират отговорността на своя доставчик за стоката, която са продали на потребителя и която е проявила несъответствие.

Материалът Някои аспекти за онлайн продажбата на стоки е публикуван за пръв път на Правен Щит.

При така създадената онлайн среда за търговия възниква един основен въпрос – каква е защитата на правата на онлайн търговците в тези онлайн платформи?

Онлайн платформите администрират и поддържат създадена онлайн среда за търговия и следят за нарушения както от потребителите, така и от онлайн търговците. Онлайн платформите могат да ограничат даден онлайн търговец да предлага стоки и/или услуги, както и могат да спрат дейността му, като напр. бъде изтрит акаунта на онлайн търговеца или по друг начин. Също така определят чии стоки/услуги на онлайн търговец да излизат по-напред или по-нагоре в класацията от тези на други онлайн търговци. Онлайн платформите могат да определят и какви стоки/услуги може да предлага онлайн търговеца или да забранят на даден онлайн търговец да предлага конкретни стоки/услуги. Поради тези множество причини европейският законодател е приел Регламент (ЕС) 2019/1150 на ЕП и на Съвета за насърчаване на справедливост и прозрачност на бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги. В този регламент се уреждат задължения за онлайн платформите или т.нар. „доставчици на посреднически онлайн услуги“, както и права на онлайн търговците или т.нар. „бизнес ползватели“.

Първото основно задължение на онлайн платформите е да приемат и утвърдят „Общи условия“, в които уреждат условията за спиране, прекратяване или налагане на друг вид ограничение, изцяло или частично, на предоставянето на услуги на онлайн търговците. Следва да бъдат уредени и условията за класиране на онлайн търговците, диференцирано третиране и достъп до вътрешната система за разглеждане на жалби. Общите условия трябва да са лесно достъпни до онлайн търговеца, за да може той във всеки един момент да разполага с възможността да се запознае с тях. Общите условия представляват договор, който се сключва между доставчика на посреднически онлайн услуги (онлайн платформата) и бизнес ползвателя (онлайн търговеца). Този договор се сключва чрез приемането на Общите условия от онлайн търговеца при регистрацията на акаунта му в онлайн платформата. Онлайн търговеца следва да се запознае внимателно с тези Общи условия, тъй като в тях се уреждат условията, при които следва да се предлагат стоки/услуги.

Регламентът въвежда основно задължение за онлайн платформите, а именно да уредят вътрешна система за подаване на жалби от онлайн търговците. Това е система, чрез която когато онлайн търговеца счита, че е налице някой от следните проблеми, може да подаде жалба, а именно:
• предполагаемо неизпълнение от страна на онлайн платформата на някое от задълженията по регламента;
• технологични проблеми, които са пряко свързани с предоставянето услуги в онлайн платформата и водят до последствия за онлайн търговеца;
• мерки или поведение на онлайн платформата (доставчика на посреднически онлайн услуги), които са пряко свързани с предоставяните услуги в онлайн платформата и които водят до последствия за онлайн търговеца.
Онлайн търговците могат да използват тази процедура като отнесат оплакванията си до администратора на онлайн платформата.
Друго въведение в регламента е института на медиацията. Онлайн платформите са длъжни в Общите си условия да посочат двама или повече медиатори относно уреждане на спорове между онлайн платформата и онлайн търговеца. В регламента е уредена процедурата, която е приложима при повдигане на спор.
Едно от основните нововъведения в регламента е създадената възможност за онлайн търговците да бъдат защитавани от юридически лица с нестопанска цел. Тоест, онлайн търговците могат да създадат своя организация, която да ги представлява пред онлайн платформите и да отнася спорове, които засягат множество онлайн търговци пред съда. Това право е изключително важно, тъй като дава възможност да се уреждат спорове, които засягат множество онлайн търговци. В регламента са уредени условията за регистрация на такава организация. Следва да се направи важно уточнение, че съгласно чл. 14, пар. 9 от регламента правото на онлайн търговците да повдигнат спор чрез своя организация в съда не засяга правото на всеки онлайн търговец самостоятелно да сезират компетентните национални съдилища за всяко неизпълнение на онлайн платформите.

Материалът Защита на правата на онлайн търговци, търгуващи през онлайн платформи (Ebay, Amazon, Etsy, OLX, Emag и други) е публикуван за пръв път на Правен Щит.

I. Европейско законодателство:

Много онлайн търговци използват други платформи, чрез които предлагат стоките и/или услугите си. Такива платформи са: Ebay, Amazon, Etsy, Olx и други. В тези платформи потребителите могат да закупят стоки/услуги предлагани от множество търговци. Търговците, които оперират чрез тези платформи в повечето случаи не са наясно с правата си и не знаят как да се противопоставят на тези платформи, когато ги ограничават, налагат наказания и други.

• Регламент (ЕС) 2019/1150 на ЕП и на Съвета за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги

В този регламент са уредени права и задължения на посредниците на онлайн услуги (Ebay, Amazon, eMag и други), които следва да изпълняват, за да гарантират прозрачност, справедливост и ефективни възможности за защита на бизнес ползвателите (онлайн търговците). Уредени са и норми относно ограничаването и спирането на дейността на даден бизнес ползвател (онлайн търговец) до съответната платформа. Също така бизнес ползвателя (онлайн търговец) може да подаде жалба в случай, че бъде ограничена или спряна дейността му в дадена платформа. Регламентът задължения посредниците на онлайн услуги да въвеждат общи условия, в които да има разписани процедура за приемане на жалби от бизнес ползвателите. Важна особеност в регламента за защита правата на бизнес ползвателите е организации и сдружения на онлайн търговците да сезират компетентните национални съдилища за несъответствията на посредниците на онлайн услуги с регламента. Ето защо онлайн търговците следва да създадат такива/такива организации, които да следят за техните права.

До 01.01.2022 г. държавите членки са били задължени да прилагат разпоредбите на две нови директиви:

• Директива (ЕС) 2019/771 на ЕП и на Съвета за някои аспекти на договорите за продажба на стоки

Тази нова директива урежда отношенията при продажба на стоки. С нея се въвеждат отговорности на продавача (търговец) за съответствието на продаваните стоки. Въведена е презумпция за несъответствие на стоките в срок от една година от момента на доставка на стоките и други средства за защита на потребителите.

• Директива (ЕС) 2019/770 на ЕП и на Съвета за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги

Това е втората директива, която държавите членки е следвало да приложат до 01.01.2022 г. Тя се прилага за мобилни приложения, видео и аудио файлове в цифров формат, компютърни услуги в облак, социални медии и други. В нея се уреждат отношенията между търговеца, който предоставя цифрово съдържание или цифрова услуга от една страна и потребителя от друга. Въведени са задължения за съответствие за търговците, предоставящи тези услуги. Българският законодател е приложил разпоредбите на тези две директиви в Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.

При извършването на продажби онлайн търговците винаги обработват лични данни на потребителите. Обработването на тези лични данни следва да бъде в съответствие както с националното, така и с европейското законодателство.

• Регламент (ЕС) 2016/679 (‘GDPR’)

Регламентът за защита на личните данни въвежда задължения за администраторите на лични данни, които най-често са търговците да обработват личните данни на субектите на данни (потребители) законосъобразно. Въведени са редица задължения и изисквания относно защитата на личните данни и тяхното обработване. За демонстрирането на тази защита се изисква от администраторите на лични данни да въведен определени документи и процедури, за да демонстрират това съответствие.

• Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите

Тази директива се прилага за всички договори, сключени между търговец и потребител. Уредени са условия за правото на отказ на потребителя при договор от разстояние и договори извън търговския обект. Тази директива е въведена в Закона за защита на потребителите.

• Директива 2005/29/ЕО на ЕП и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар

Всеки онлайн търговец следва да се запознае с тази директива с оглед прилагането на маркетингови стратегии и компании и реклами на своите продукти. Също така търговците трябва да обърнат внимание на естеството на продукта и неговото описание, за да не бъде заблуждаван потребителя. Тази директива е въведена в Закона за защита на потребителите, но някои от нейните разпоредби имат директен ефект.

• Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации

Това е директивата, която урежда използването на технически средства (бисквитки) за таргетиране и маркетинг от онлайн магазините, които притежават собствен интернет сайт.

 II. Национално законодателство:

• Закон за защита на потребителите

Това е основният закон в националното ни законодателство, който урежда отношенията между търговеца и потребителя. В него е посочена информацията, която онлайн търговецът следва да предостави при сключването на договори от разстояние, чрез т.нар общи условия. Също така са уредени специфични правила за правото на отказ от закупена стока и услуга, които търговците следва да спазват.

• Закон за електронната търговия

В него се възлагат задължения за търговеца да предостави информация за потребителите. Разписани са правила за непоискани търговски съобщения, за което има регистър в интернет страницата на Комисията за защита на личните данни, където всеки може да провери дали определено юридическо лице не се е регистрирало в този регистър. Всеки търговец, когато изпраща непоискани търговски съобщения следва да прави справка в този регистър, тъй като ако изпрати непоискано търговско съобщение на юридическо лице, което се е регистрирало в регистър, че не иска да получава непоискани търговски съобщения, иначе може да бъде санкциониран.

• Закон за предоставяне на цифровото съдържание и цифровите услуги и за продажба на стоки

С този закон се въвеждат изискванията на Директива 2019/770 и Директива 2019/771. Законът е нов и се прилага от 01.01.2022 г. В него се уреждат правила за рекламации на стоки. Важно уточнение е, че не се прилага за продажба на услуги.

• Закон за защита на личните данни:

Българският законодател е изменил закона с оглед влизането в сила на Регламент (ЕС) 2016/679. В закона за защита на личните данни се уреждат правила и отношения, които Регламент (ЕС) 2016/679 е оставил на преценката на държавите членки.

• Закон за данък върху добавената стойност:

Освен, че този закон има по-голямо приложение в данъчното право, той урежда и конкретни правила, свързани с дейността на онлайн търговците извън материята на начисляването на ДДС. В чл. 97а от ЗДДС е регламентирано задължението за регистрация по ДДС в случай на получаване на услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя. Тази норма се прилага за случаите на ползване на услугите на Google, Facebook, Booking и т.н. Също в чл. 118 са разписани правила за издаване на данъчен документ.

• Закон за търговските марки и географските означения:

Голяма част от онлайн търговците започват дейността си без да са регистрирали търговска марка или неосъзнавайки, че продават стоки на чужди марки без да имат съответните договорни отношения. Липсата на тези обстоятелства крие сериозни рискове за дейността на търговеца. Възможно е търговецът, който извършва дейност с определена марка без да я е регистрирал, друго лице да извърши регистрация и така да му бъдат застрашени правата върху неговата марка.

• Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин

С тази наредба се уреждат правилата за издаване на данъчни документи от онлайн търговците, както и подаване на заявление за регистрация на онлайн магазина към НАП.

Накратко това представлява основната нормативна уредба, с която онлайн търговецът следва да е наясно преди да започне дейността, за да може да изпълнява всички законови изисквания. В противен случай дейността му се застрашава от санкции на регулаторни органи, съдебни дела и действия на трети лица, които биха застрашили дейността му.

Материалът Задължителните закони за всеки онлайн търговец е публикуван за пръв път на Правен Щит.

Какво представлява перемпцията?

Задължението на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, в случаите, когато взискателят по делото не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години се нарича перемпция и е уредено в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Цитираната норма има за цел да защити длъжниците по изпълнителни дела, по които взискателят по някаква причина е изгубил интерес от водене на делото и в продължение на две или повече години не е положил усилия за неговото събиране. В този случай, перемпцията настъпва “ex lege” – по силата на закона, а съдебният изпълнител констатира нейното настъпване с издаване на постановление за прекратяване на производството.

В повечето случаи съдебният изпълнител не издава това постановление служебно. Ето защо е необходимо по делото да бъде извършена справка от адвокат, който да сезира съдебния изпълнител за настъпилата перемпция, а в резултат на подадената от адвоката молба, последният издава постановлението за прекратяване на делото.

В кои случаи се прилага перемпцията?

Не всички действия на съдебния изпълнител прекъсват двугодишния срок за настъпване на перемпцията. Законът и съдебната практика правят разграничение между т.нар. изпълнителни действия и действия, които не са изпълнителни. Погасителен ефект имат само първия вид – изпълнителните действия. Това са такива действия, които евентуално биха имали за резултат събиране на дълга по изпълнителното дело, като например: налагане на запор, налагане на възбрана, извършване на опис, извършване на публична продан и др. След всяко от изброените действия срокът на перемпцията се прекъсва и започва да тече нов двугодишен срок.

Съществуват обаче и действия, които не са изпълнителни и те нямат отношение към настъпване на перемпцията. Такива са подаване на молби от страна на взискателя за извършване на справки, връчване на покани за доброволно изпълнение от страна на съдебния изпълнител, извършване на разпределение и други, които нямат като непосредствен резултат събиране на задължението.

Какво се случва с делото при настъпила перемпция?

Както вече споменахме, перемпцията по изпълнителното дело настъпва ex lege, а съдебният изпълнител констатира нейното настъпване с издаване на постановление за прекратяване на делото. В повечето случаи от практиката, за да бъде издадено такова постановление е необходимо съдебният изпълнител да бъде сезиран с молба от адвоката на длъжника.
С прекратяването на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е длъжен незабавно да вдигне всички наложени запори, възбрани и други обезпечения.

В случай, че имате нужда от правен съвет относно изпълнително производство, събиране на дължима сума или квалифицирана помощ при защита от съдебно-изпълнителни действия, то най-добре е да се обърнете към адвокат.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация. За правна помощ по конкретен казус следва да бъде проведена правна консултация

Материалът Перемпция на изпълнителни дела. Каква е ползата за длъжниците? е публикуван за пръв път на Правен Щит.

Стартирането на онлайн магазин е свързано с множество аспекти като: логистика, софтуер, попълване на информация, синхронизация с други интернет страници и други. Много често онлайн търговците пропускат да обърнат внимание на минималните правни изисквания, за да може онлайн магазинът да бъде в съответствие със законодателството.

Законодателството става все по-взискателно и стриктно спрямо онлайн търговците. Това е породено от опасността от нарастващия брой измами в дигиталната среда и най-вече от измами с личните данни на потребителите. Поради тази причина е необходима по-голяма прозрачност и отчетност на онлайн търговците, за да може потребителите да се чувстват сигурни при извършването на покупката и да бъдат защитени.

Познаването и спазването на законовите изисквания за онлайн продажбите дава на онлайн магазините доверие, разпознаваемост и избягва в по-голяма степен спорове и жалби от потребителите, които могат да доведат до десетки хиляди левове санкции. Посочените по-долу правни аспекти са основните, на които всеки онлайн търговец следва да обърне внимание при стартирането на онлайн магазина.

1. Изготвяне на Общи условия при продажба на стоки/услуги:

Едно от най-важните изисквания, които онлайн магазините следва да спазват, е поставянето на т.нар. „Общи условия“, с които потребителят да се съгласява при извършването на покупка. Общите условия е най-честата форма, която се е утвърдила в практиката, за изпълнение на изискванията в Закона за защита на потребителите. При извършването на продажби чрез онлайн магазин търговецът и потребителят сключват договор от разстояние. Съгласно чл. 45 от Закона за защита на потребителите „договор от разстояния“ е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

В закона за защита на потребителите с налице редица изисквания като информация/текстове, които търговецът следва да помести в общите условия, като сред тях са: правото на отказ на потребителя; условията на доставка, гаранции и други. В случай на неизпълнение на тези изисквания онлайн търговецът е заплашен от налагането на имуществени санкции от Комисията за защита на потребителите. Санкциите на Комисията за защита на потребителите са за всяко отделно нарушение, като много често стигат до няколко хиляди левове.

В заключение общите условия на онлайн търговеца следва подробно да уреждат отношенията между търговеца и потребителя, включително условията по закупуване на стоки/услуги.

2. Изготвяне на Политика за защита на личните данни:

От 25.05.2018г. се прилага Регламент (ЕС) 2016/679 (‘GDPR’), който въведе по-строги изисквания към администраторите на лични данни. Онлайн търговците, които оперират с онлайн магазин са администратори на лични данни, тъй като обработват личните данни на потребителите си, които закупуват стоки/услуги от тях.

Политиката за защита на личните данни се публикува на интернет страницата на онлайн магазина, за да може потребителят да се уведоми за обема и начина, по който администраторът обработва личните му данни. Тази политика за защита на личните данни далеч не покрива всички изисквания на Регламент (ЕС) 2016/679, но служи за основа за изпълнение на изискванията по чл. 13 и сл. от Регламент (ЕС) 2016/679. В чл. 13 от Регламент (ЕС) 2016/679 е посочено минималното съдържание на политиката за защита на личните данни, което онлайн търговецът следва да предостави като информация. Неизпълнението на това изискване може да доведе до сериозни санкции съгласно чл. 83, пар. 5, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679.

Изработването на политика за защита на личните данни не изпълнява всички изисквания на Регламент (ЕС) 2016/679. При евентуална проверка от Комисията за защита на личните данни администраторът ще следва да докаже, че изпълнява изискванията за поддържане на необходимите регистри по чл. 30 от Регламент (ЕС) 2016/679. Също така ще трябва да докаже, че има приети и утвърдени технически и организационни мерки съгласно чл. 24, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и други изисквания.

Политиката за защита на личните данни, която се публикува на интернет страницата на онлайн търговеца е важно да бъде изготвена съобразно дейността на търговеца. Много онлайн магазини правят грешката да закупят евтини бланки без да осъзнават, че тези бланки не са приложими за техния онлайн магазин, като по този начин се заблуждават, че са изпълнили изискването на чл. 13 от Регламент (ЕС) 2016/679. Най-честата причина за проверка от Комисията за защита на личните данни при онлайн магазините е по сигнал на потребител.

3. Изготвяне на Политика за бисквитките:

В практиката се е утвърдило използването на политика за бисквитките, чрез която онлайн търговецът информира потребителите за техническите средства, чрез които събира лични данни при достъп до интернет страницата му. Тези технически средства могат да събират данни с цел по-добро функциониране на интернет страницата. Когато онлайн търговецът събира лични данни чрез технически средства (бисквитки) за целите на маркетинг, проследяване и реклама, тогава онлайн търговецът ще трябва да вземе съгласието на потребителя за тези цели. Често онлайн търговците не знаят какви бисквитки използват и за кои от тях следва да искат съгласието на потребителя. Това крие потенциален риск, тъй като липсата на съгласие от потребителя може да доведе до налагането на санкции от регулаторния орган.

4. Регистрация на търговска марка:

С глобализацията на онлайн търговията и възможността за излизането на европейския и световен пазар, за търговците става все по-наложителна регистрацията на търговска марка. Доста често в нашата практика се поставят казуси свързани с търговски марки, породени поради недостатъчно проучване на използваното наименование на търговската марка или недобросъвестното ѝ регистриране от трето лице, или недобросъвестното ѝ използване от трети лица. Възможно е поради не регистрирането на търговска марка да се достигне до случаи, в които друго лице я регистрира преди реалния ѝ ползвател и откривател за целите на претендиране на обезщетение или откупуването ѝ за доста по-висока от реалната ѝ стойност. Поради тази причина и предварителното проучване преди стартирането на онлайн бизнес за възможността за нейното използване е изключително важно. Съществува възможност за регистрация на три вида търговски марки – национална, европейска и световна. Разликата в тях е териториалният обхват на търговската марка.

Материалът Основни правни изисквания при стартиране на онлайн магазин е публикуван за пръв път на Правен Щит.

От 23.12.2021 г. са в сила най-големите промени в Закона за административните нарушения и наказания („ЗАНН“) от години насам. Една от най-съществените промени е вкарването на института на споразумението в хода на образуваното административнонаказателно производство.

По какъв начин се отразява сключването на споразумение от търговеца на запечатването на търговския обект?

Както е известно, когато органите на НАП констатират нарушения в търговския обект на търговеца и по-конкретно когато не е издаден фискален бон, инспекторите съставят протокол и лепят лепенки на обекта, че подлежи на запечатване. След известно време търговецът бива поканен в НАП и му се връчва акт/актове за констатираното нарушение. След това търговецът отново бива поканен, за да му бъде връчена заповед за запечатване на търговския обект. Важно е да се знае, че актовете и заповедта за запечатване са част от две различни производст

ва. Първото е административнонаказателно производство, а второто е административно производство.

Новото в практиката на НАП е, че когато се връчи акта/актовете на търговеца, същият бива поканен от органите на НАП да направи предложение за сключване на споразумение. Основанието за това е залегнало в чл. 58г от ЗАНН, който гласи: „Административнонаказателното производство може да приключи със споразумение между наказващия орган и нарушителя, сключено в срока по чл. 52, ал. 1, ако не са налице основанията за недопустимост по ал. 2. Наказващият орган прави предложение за сключване на споразумение в 14-дневен срок от получаване на преписката от актосъставителя, а нарушителят може да направи предложение в 14-дневен срок от връчването на акта.“. В чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е казано, че наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването ѝ.

Съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗАНН в 14-дневен срок от връчването на акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката. Тоест, получава се около месец и половина – два като срок за сключване на споразумение между търговеца и НАП относно глобата/имуществената санкция. През този период обаче на търговеца се връчва заповедта за запечатване на търговския обект. Заповедта за запечатване на търговския обект има 14-дневен срок за обжалването ѝ като в противен случай влиза в сила и се изпълнява, т.е. търговския обект се запечатва.

Органите на НАП често казват на търговеца, когато му връчат акта/актовете, да направи предложение за сключване на споразумение и като плати определената глоба/имуществена санкция в споразумението ще отпадне заповедта за запечатване на търговския обект. Плащането на глобата/имуществената санкция от търговеца е предпоставка за отпадането на заповедта за запечатване на търговския обект, но не и за нейното автоматично отпадане.

Какви опасности крие процедурата по сключване на споразумение?

Съгласно чл. 58г, ал. 8 от ЗАНН органът определя глоба/имуществена санкция в размер 70 на сто от минимума или от точно определения размер, предвиден за извършеното нарушение, а когато в закона не е предвиден минимум, наказващият орган определя размера на глобата в размер не повече от 70 на сто от половината от максимума. Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС имуществената санкция за едноличните търговци и юридическите лица за неиздаване на фискален е в размер от 500 до 2000 лв. Минимумът е 500 лв. или при сключване на споразумение ще възлиза на 350 лв. В този случай търговецът би си спестил 150 лв., което се използва като аргумент от страна на органите на НАП, за да подтикнат търговеца да направи предложение за сключване на споразумение. Изкушен от това и от мисълта, че всичко ще приключи бързо, търговците избират тази опция и се „доверяват“ на органите от НАП.

Първото негативнопроявление на процедурата по сключване на споразумение за търговеца е, че с отправянето на предложение за сключване на споразумение от негова страна той прави извънсъдебно признание за извършеното нарушение. Тоест, дори органът да е извършил процесуални нарушения при извършената проверка или дори да не е доказано по безспорен начин нарушението, направеното предложение от търговеца за сключване на споразумение санира всички пороци и го прави виновен за твърдяното нарушение.

Втората негативна последица за търговеца е, че отправеното предложение за сключване на споразумение, което може да се ползва като извънсъдебно признание за извършеното нарушение, може да бъде използвано от органите на НАП при издаването на заповедта за запечатване на търговския обект. Съгласно чл. 58г, ал. 14 от ЗАНН: „Когато не бъде постигнато споразумение, наказващият орган издава наказателно постановление, като не може да ползва признанието на лицето, срещу което е съставен акт за установяване на административно нарушение, по въпросите, посочени в ал. 3, като доказателство за виновността му.“. Също така в чл. 58г, ал. 7 от ЗАНН е казано: „В случаите по ал. 6 признанието на лицето, с което е сключено споразумение по въпросите, посочени в ал. 3, не може да се използва като доказателство за виновността му за другите нарушения, за които е съставен актът за установяване на административно нарушение.“. Първата хипотеза се отнася до ситуация, при която е отправено предложение от търговеца за сключване на споразумение, но не се стига до сключване на такова споразумение. Втората хипотеза се отнася до вече сключено споразумение. Посочените хипотези касаят до невъзможност на органа да използва признанието на търговеца за извършено нарушение по отношение на другите нарушения, които са описани в акта. Всички тези случаи се отнасят до административнонаказателното производство. Производството по издаване на заповед за запечатване на търговски обект е административно, а не административнонаказателно. Тоест, признанието на търговеца в отправеното предложение за сключване на споразумение и при сключеното споразумение може да се използва от органите на НАП при издаването на заповедта за запечатване на търговския обект и по този начин чрез признанията на търговеца да не може да се спечели евентуалното съдебно дело срещу заповедта.

Третата негативна последица се изразява в последователността на фактите, които се реализират. Първо по време е връчването на актовете на търговеца. С връчването на актовете се иска от него да отправи предложение до органа за сключване на споразумение. Заповедта за запечатване се издава няколко дни след връчването на актовете. Следователно, преди да бъде издадена заповедта за запечатване органите на НАП имат признанието на търговеца за извършеното нарушение и сигурно плащане на санкцията, която органът ще определи в споразумението. С връчването на заповедта за запечатване на търговския обект започва да тече 14-дневния срок за нейното обжалване, като ако не бъде обжалвана влиза в сила и се изпълнява. Тук вече органите на НАП въобще не ги интересува дали търговецът ще обжалва заповедта за запечатване на обекта или не. Сигурното е, че дори търговецът да обжалва заповедта, тя ще бъде потвърдена от съда. Единственото спасение на търговеца да не бъде запечатан търговският му обект е да плати определената санкция в споразумението. Само, че както стана ясно по-горе наказващият орган издава споразумението между месец и половина – два, т.е. докато споразумението бъде изготвено и подписано от страните, дотогава заповедта за запечатване ще бъде връчена на търговеца и ще е изтекъл срокът ѝ за обжалване. От това може да се направи извод, че търговецът най-вероятно ще бъде принуден да обжалва заповедта в съда, за да не влезне в сила, но изходът от това обжалване няма да бъде в полза на търговеца.

Четвъртата важна негативна последица за търговеца е, че при подписване на искане за сключване на споразумение и плащане на паричната санкция по това споразумение, всяко следващо нарушение ще бъде при условията на повторност. Тоест, ако органите на НАП извършат повторна проверка и констатират ново нарушение на търговеца, тогава както паричната санкция, така и срокът на запечатване ще бъдат по-големи. Също така при повторно нарушение не може да се приложи института на споразумението и тогава на търговеца ще му бъде наложена парична санкция, която е към максимума по закон и ще му бъде определен срок за запечатване на търговския обект, който като практика на НАП ще бъде между 20 и 30 дни. Търговците, които избират да подпишат такова искане за споразумение и платят паричната санкция, стават и таргет за органите на НАП, тъй като знаят, че този търговец извършва нарушение и така ще бъде обект на по-чести проверки.

От гореизложеното може да се направи извод, че търговците не следва да правят предложение за сключване на споразумение. Това ги поставя в изключително неизгодна позиция, като единственото положително е, че ще заплатят 150 лв. по-малко от предвидения минимум за санкция. Търговците следва да са наясно, че в съда може да бъде отменена както заповедта за запечатване на търговския обект, така и наказателното постановление. В чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН е предвидена възможността за отправяне на предложение за сключване на споразумение както от търговеца, така и от наказващия орган.

Материалът Новата практика на НАП при запечатването на търговските обекти след промените в ЗАНН е публикуван за пръв път на Правен Щит.

Когато купувачите решават сами да се справят със сделката без да ангажират юрист или друг специалист, много често купувачите обръщат внимание единствено на документа за собственост на продавача. И щом в нотариалния акт на продавача пише, че той е собственик значи няма проблем да се закупи този недвижим имот. В практиката е възможно да възникнат много проблеми свързани с прехвърлянето на собствеността от продавача на купувача. Така например е възможно за недвижимия имот да има висяща реституционна процедура и в един последващ момент с акт на държавен орган да бъде възстановена собствеността на недвижимия имот на трето лице и купувачът да бъде лишен от закупения недвижим имот. Също така е съществено важно да се проследи историята на недвижимия имот, тъй като е възможно да има учредено право на ползване върху имота, което да не е отразено по партидата на продавача. Така, ако купувачът закупи недвижим имот, върху който има учредено право на ползване, той става собственик, но не може да го ползва, понеже в полза на трето лице е учредено право на ползване. Това е т.нар. „гола собственост“. Друга възможна хипотеза, при която купувачът може да бъде ощетен е, когато придобитата собственост от продавача е по верига от сделки в дъното, на които стои т.нар. констативен нотариален акт за придобивна давност. В този случай е важно да се изследва внимателно риска от придобиването на собствеността върху съответния недвижим имот. При закупуването на имот от строителна компания купувачите гледат да закупят имота по строителните книжа, но не обръщат внимание на земята, върху която е построена сградата. Налице са множество други хипотези, при които е възможно без ангажирането на необходимата експертиза от юрист, купувачите да бъдат ощетени.

Когато купувачите се доверяват изцяло на брокер, не си дават сметка, че работата на брокера е да „свърже“ продавача и купувача, за да може двете страни да сключат сделка, от която брокерът получава комисионна. Често брокерите се ангажират с изкарването на скица/схема, удостоверение за тежести и данъчна оценка на имота, което привидно създава впечатление за изрядност на сделката. Така купувачите стават част от процес по подготовка за сключването на сделката, където съмнението за съществуването на някаква нередност е изцяло замъглено. В повечето случаи брокерите не са юристи и техният движещ мотив не е интересът на купувача или дори на купувача, а основният им интерес е сключването на сделката, тъй като това е събитието, което води да получаването на комисионната. Тук също важат горепосочените примери, за които брокерът като не-юрист не би проверил.

Работата на юриста (адвокат) е именно да защитава интересът на клиента си. Казано по друг начин, работата на юриста (адвокат) е да положи необходимите усилия да се увери съобразно интереса на клиента си, че сделката е изрядна и собствеността ще премине безпроблемно от продавача към купувача. Ето защо, когато се касае до закупуване на имот на значителна стойност е рационално и правилно да бъде ангажиран юрист (адвокат), който да свърши необходимата работа и да брани интересът на клиента си.
Съдебните дела относно възникнали казуси с прехвърляне на собственост върху недвижими имоти, както и с подписани предварителни договори, за последните години са стотици.

Правилният подход е превантивният, а не когато нещата станат неспасяеми, тогава да се търси специалист юрист (адвокат).

Материалът Защо е важно да наемите юрист (адвокат) при закупуването на недвижим имот е публикуван за пръв път на Правен Щит.

Материалът Важна информация за длъжници е публикуван за пръв път на Правен Щит.

В настоящата статия ще бъде разгледано използването на услуги (най-често за реклама) от чуждестранни дружества, които нямат обект (офис, помещение и др.) на територията на Република България.

Както е известно съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. По-голямата част от онлайн търговците следят достигането на този праг, за да се регистрират по ДДС. Използването на услугите на горепосочените компании като Facebook, Google, Instagram, Booking и др. крие друго задължение за онлайн търговците.

Съгласно чл. 97а,  ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страните, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от същия закон. За да определим дали българският онлайн търговец попада в пределите на този фактически състав е необходимо първо да разгледаме, кои са данъчно задължените лица по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС. Чл. 3, ал. 1 определя, че данъчно задълженото лице в всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

В ал. 2 на същия член е дадено определение за независима икономическа дейност, а именно дейност на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

От това следва, че родните онлайн търговци попадат в това определени с едно уточнение, че най-често използваната регистрация за домейн е през суперхостинг. Когато онлайн търговецът използва чуждестранен доставчик на домейн, то той няма да е установен на територията на страните, освен ако седалището и адресът му на управление не е в Република България или има постоянен обект на територията на страната, което го прави субект на данъчното право съгласно ЗДДС. Останалите хипотези на чл. 3, ал. 5 и 6 от ЗДДС по-скоро не се отнасят до българските онлайн търговци.

На следващо място трябва да анализираме в кои случаи онлайн търговците получават услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. В чл. 82, ал. 2 от ЗДДС е казано следното: „Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при: 1. доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставка на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи – когато получателят е регистрирано по този закон лице; 2. доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика – когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка; 3. доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.“.

Facebook, Instagram, Google и Booking нямат постоянен обект на територията на Република България (поне към настоящия момент). Съгласно §1, т. 10 от ДР на ЗДДС „Постоянен обект“ е търговско представителство, клин, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.

Същите тези компании са данъчно задължени лица съгласно мястото на установяването им, където извършват дейността си. При ползването на услугите на тези компании за реклама на роден онлайн магазин, то се получава услуга на територията на страната от доставчик (Facebook, Instagram, Google, Booking), който е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната (тъй като регистрацията им е в друга държава и нямат постоянен обект на територията на Република България). Ползването на услугата за реклама през тези платформи представлява доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.

Нека да го илюстрираме със следния пример: Онлайн търговец използва услугите на Booking реклама през платформата на Booking. Booking е холандско дружество, което няма постоянен обект на територията на Република България. Booking начислява комисион/възнаграждение за използваната услуга, като издава фактура на получателя (онлайн търговеца). Онлайн търговецът заплаща сумата по издадената му фактура.

От илюстрирания пример се изпълнява фактическият състав на чл. 82, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДДС, от което се получава, че данъкът върху използваната услуга става изискуем от получателя (онлайн търговецът). По този начин възниква и задължението за задължителна регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. Това задължение за регистрация съгласно чл. 97а, ал. 4 се извършва със заявление не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем. То е по силата на закона и възниква извън волята на субекта, щом е налице фактическият състав.

Неизпълнението на това задължение води до налагане на имуществена санкция/глоба за адресата, включително може да бъде образувано ревизионно производство за установяване на данъчни задължения на адресата. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗДДС субектът по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС следва да издава протокол, чието съдържание е определено в ал. 2 на същия член и се начислява ДДС-то.

Интересното в случая е, че регистрацията по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС е специална и тя се отнася само за посочените услуги (използването на услугите за реклама през Facebook, Google, Instagram, Booking), т.е. при извършването на доставки (продажби) от онлайн търговеца към потребителите си не се начислява ДДС. Това следва от чл. 113, ал. 9 от ЗДДС във вр. с чл. 79, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗДДС.

ИЗВОД: Онлайн търговецът, който е с място на установяване на своята независима икономическа дейност в страната и ползва услугите за реклама на чуждестранни дружества като Facebook, Instagram, Google, Booking  следва да извърши специална регистрация по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. Начисляването на ДДС-то се отнася само и единствено за тези услуги, а за продажбите на потребителите през онлайн магазина се счита, че онлайн търговецът не е регистриран по ДДС освен ако не са налице някои от обстоятелствата по глава девет от ЗДДС.

Материалът Данъчно облагане при използване на услуги на чуждестранни доставчици (Facebook, Instagram, Google, Booking) е публикуван за пръв път на Правен Щит.