“Hukuk kalkanı” ekibi, her bir müvekkilimizin çıkarlarını mahkemede aktif olarak savunur. Çok sayıda farklı vakayla çalışma konusundaki uzun yıllara dayanan deneyimimiz ve müşterilerimizin güveni, her zorlukla başarılı bir şekilde başa çıkmamıza ve iyi sonuçlar elde etmemize yardımcı olur.
Savunma sürecini ve her bir somut davayı sizlerle paylaşabilmek için, çeşitli mahkeme kararlarını yayınladığımız ve 3 yılı aşkın süredir her türlü hukuki davayı ve bunların gelişimini aktif olarak tartıştığımız Legal Shield Facebook Grubunu oluşturduk.
Katılın ve mahkeme süreci ile mahkeme kararlarını yakından inceleyin.
Здравейте! Публикуваме издадена заповед за изпълнение срещу Wizz Air относно присъдено обезщетение за закъснял полет. Заповедта я публикуваме, защото от авиокомпанията пожелаха доброволно да заплатят обезщетението от 250 евро на пътника.
Първоначално отправихме покана от наша страна към авиокомпанията да заплати доброволно обезщетението, но отказаха. След завеждане на делото и издаване на заповед за изпълнение бързо предприеха действия по заплащане на обезщетението.
Ето как пътниците имат право на обезщетение, когато закъсняват полетите на авиокомпаниите.
Ето защо е важно да потърсите правата си в съда своевременно.
Ако и вие имате подобни казуси, не се колебайте да се свържете с нас, като:
* ни пишете във facebook групата;
* ни потърсите на посочения телефон;
* ни изпратите съобщение през нашата интернет страница - lsconsultingbg.com/
С уважение,
Екипът на Правен Щит
Здравейте! Във връзка със спечеленото дело в Съда на Европейския съюз, което посочихме в предходната публикация, новината се разпространява и в електронните медии -
Правилото в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), че ако в подадени заявления…
Здравейте! Публикуваме решение на Съда на Европейския съюз, което е изцяло в наша полза по казусите ни с Агенция по вписвания. Изключително сме доволни от подробните мотиви на Съда на Европейския съюз. Националният съд в лицето на Върховен административен съд търсеше всякакъв вариант да ни отхвърли жалбите и дори се намеси Комисията за защита на личните данни по нашите дела, като издаде становище, в което казваше, че Агенция по вписванията не е виновна за нищо. Накрая Съдът на Европейския съюз им го каза в прав текст, че Агенция по вписванията носи отговорност, когато публикува дружествени актове с лични данни на физическите лица, които не следва да са публични. Публикуваме текста на диспозитива на решението:
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1) Член 21, параграф 2 от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право
трябва да се тълкува в смисъл, че
не създава задължение за държавата членка да допусне оповестяване в търговския регистър на дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по тази директива и който освен минимално изискваните лични данни съдържа и други лични данни, чието публикуване не се изисква от правото на тази държава членка.
2) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), и в частност член 4, точки 7 и 9 от него,
трябва да се тълкува в смисъл, че
органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както „получател“ на тези данни, така и — в частност доколкото ги обявява — техен „администратор“ по смисъла на тази разпоредба, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка.
3) Директива 2017/1132, и по-конкретно член 16 от нея, както и член 17 от Регламент 2016/679
трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат правна уредба или практика на държава членка, която предполага органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка, да отхвърля всяко искане за изтриване на неизисквани от Директивата или правото на държавата членка лични данни, съдържащи се в публикуван в регистъра дружествен договор, когато в противоречие с предвидените в тази уредба процесуални правила не му е предоставен препис от договора със заличаване на тези данни.
4) Член 4, точка 1 от Регламент 2016/679
трябва да се тълкува в смисъл, че
саморъчният подпис на физическото лице попада в обхвата на понятието „лични данни“ по смисъла на тази разпоредба.
5) Член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679
трябва да се тълкува в смисъл, че
ограничената по продължителност загуба на контрол от субекта на данните върху личните му данни поради обявяването им онлайн в търговския регистър на държавата членка може да е достатъчна, за да причини „нематериални вреди“, стига субектът на данните да докаже, че действително е претърпял такива вреди, дори и минимални, но без понятието „нематериални вреди“ да изисква да се докаже наличието на допълнителни осезаеми отрицателни последици.
6) Член 82, параграф 3 от Регламент 2016/679
трябва да се тълкува в смисъл, че
становището на надзорния орган на държавата членка, издадено на основание член 58, параграф 3, буква б) от този регламент, не е достатъчно, за да освободи от отговорност по член 82, параграф 2 органа, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка и който има качеството „администратор“ по смисъла на член 4, точка 7 от Регламента.
Пълният текст на решението може да прочетете тук - curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=290701&pageIndex=0&doclang=BG&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=4064179
Това е огромна победа, тъй като Агенция по вписванията извършва множество нарушения с личните данни на милиони хора. Дори в точка 113 от решението Съдът на Европейския съюз казва в пряк текст на българската държава, че Агенция по вписванията може сама да заличава личните данни в дружествените актове и да ги публикува в търговския регистър.
Остава да видим Върховен административен съд как ще постъпи по десетките спрени дела.
С уважение,
Екипът на Правен Щит
„ Преюдициално запитване — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни — Регламент (ЕС) 2016/679 — Публикуване на съдържащ лични данни друже....
Здравейте! Публикуваме окончателно решение на съда, с което осъждаме некоректен търговец. Преди известно време публикувахме решениет на първа инстанция, с което осъдихме "измамника" да върне дадените 600 лева капаро заедно с разноските.
Припомняме казуса: клиентът ни прави поръчка за изработка на маси и пейки. Търговецът приема поръчката и иска половината от сумата в размер на 600 лева като капаро. Търговецът многократно променя срока на изработка, като накрая клиентът ни се отказва и си иска парите обратно. Търговецът отказва да възстанови дадената сума.
Сега с окончателното решение на съда осъдихме този търговец на двойния размер на капарото - 1200 лева. заедно с всички разноски за двете инстанция. Накрая този тарикатлък му струва близо 2700 лева.
Ето защо е важно да потърсите правата си в съда своевременно.
Ако и вие имате подобни казуси, не се колебайте да се свържете с нас, като:
* ни пишете във facebook групата;
* ни потърсите на посочения телефон;
* ни изпратите съобщение през нашата интернет страница - lsconsultingbg.com/
С уважение,
Екипът на Правен Щит
Здравейте! Публикуваме трето спечелено дело срещу НАП за наложени обезпечителни мерки върху стоки с висок фискален риск на същия търговец от предходните 2 публикации. Именно, защото заведохме дела срещи тези незаконосъобразни действия, данъчните органи спряха да налагат обезпечителни мерки, иначе имаха волята да налагат още. Тоест, активните действия на търговеца за противопоставяне срещу тези действия на НАП доведе до по-благоприятно положение за него и съответно да може да работи спокойно. Освен това се получи така, че делото беше и спечелено.
Ето защо е важно да потърсите правата си в съда своевременно.
Ако и вие имате подобни казуси с НАП, не се колебайте да се свържете с нас, като:
* ни пишете във facebook групата;
* ни потърсите на посочения телефон;
* ни изпратите съобщение през нашата интернет страница - lsconsultingbg.com/
С уважение,
Екипът на Правен Щит
Здравейте,
Публикуваме поредно спечелено дело срещу НАП относно наложени обезпечителни мерки спрямо същия търговец от предходния ни пост. Само в рамките на 2 дни от първата наложена обезпечителна мярка НАП налага втора. Иска се от търговеца да внесе хиляда лева гаранция, за да може да му освободят стоката, за да я продаде. Доказахме в съда, че тези обезпечителни мерки, наложени върху стоки с висок фискален риск са незаконосъобразни и съответно на търговеца беше върната внесената гаранция. Отделно от това НАП е осъдена да заплати на търговеца всички съдебни разноски.
Ето защо е важно да потърсите правата си в съда своевременно.
Ако и вие имате подобни казуси с НАП, не се колебайте да се свържете с нас, като:
* ни пишете във facebook групата;
* ни потърсите на посочения телефон;
* ни изпратите съобщение през нашата интернет страница - lsconsultingbg.com/
С уважение,
Екипът на Правен Щит
Здравейте! Ще ви запознаем с един от репресивните методи на НАП срещу търговците, които търгуват със стоки с висок фискален риск. Стоките с висок фискален риск може да откриете тук - nra.bg/wps/portal/nra/kontrol/fiskalen-kontrol/stoki-s-visok-fiskalen-risk
Какво правят органите на НАП - още на границата при внос на такива стоки (плодове, зеленчуци, меса и др.) слагат лепенки на МПС-то. След това при крайната му дестинация при разтоварване на стоката съставят протокол, в който я описват и искат от търговеца да внесе 30% от пазарната стойност на тази стока (така е по закон). На търовецът се дава 24 часа да внесе тази сума. Ето 1 проста математическа сметка - стойност на стоката 20 000 лева, от която 30% = 6 000 лева. Тоест, търговецът още преди да е продал стоката си и да получи приход трябва да внесе по сметка на НАП тези 30%. Ако търговецът не внесе тази сума, органите на НАП конфискуват стоката му. И какво да прави търговецът - внася, защото няма друг избор, тъй като вече е влязъл с разход за закупуването на стоката, транспортирането ѝ, наем на помещение и други.
А представете си, че тези действия на НАП спрямо 1 и същи търговецът се извършват многократно в рамките на 1 месец при всеки отделен внос на стоката в страната?
1 е сигурно - по този начин е възможно НАП да фалира търговеца.
Само, че търговецът може да се защити в съда срещу тези действия на НАП. Производството е бързо като първо се обжалва пред териториалния директор и след това в съда. Това отнема средно около 1-2 седмици. Ако търговецът спечели делото, НАП възстановява по негова сметка тези внесени 30% обезпечение.
В случая публикуваме акт на съда, с който отменяме такива действия на НАП като незаконосъобразни. Това, което ни прави впечатление е, че ако търговецът не се защити срещу такива действия на НАП, те не спират да налагат обезпечителни мерки докато не си обезпечат някаква тяхна си измислена сума.
Ето защо е важно да потърсите правата си в съда своевременно.
Ако и вие имате подобни казуси с НАП, не се колебайте да се свържете с нас, като:
* ни пишете във facebook групата;
* ни потърсите на посочения телефон;
* ни изпратите съобщение през нашата интернет страница - lsconsultingbg.com/
С уважение,
Екипът на Правен Щит
Здравейте! Публикуваме няколко акта на съда по наши дела срещу Агенция пътна инфраструктура. Във всички случаи след завеждане на жалбата, АПИ сама отменя обжалвания електронен фиш. Виждате нагледно едно недопустимо поведение на държавен орган, който издава санкционен акт и след като бъде обжалван си го отменя сам. Държавният орган признава, че нарушение няма, но пък санкционира.
Ами, ако не беше подадена жалба? Дали в този случай държавният орган щеше да си отмени електронния фиш за 2500 лева или щеше да търси да събира тази сума от санкционираното лице.
Ако и вие имате подобни казуси с АПИ, не се колебайте да се свържете с нас, като:
* ни пишете във facebook групата;
* ни потърсите на посочените телефон;
* ни изпратите съобщение през нашата интернет страница - lsconsultingbg.com/
С уважение,
Екипът на Правен Щит
Здравейте!
Публикуваме определение на съда, с което жалбата ни е оставена без разглеждане, защото обжалваният акт е бил анулиран от държавния орган. Става дума за Агенция "Пътна инфраструктура ". Тази агенция доста често издава електронни фишове на частни компании, с които налага санкции по 2500 лева за това, че за някое тяхно тежкотоварно МПС не била заплатена дължимата такса за ползване на републиканската пътна мрежа (т.нар компенсаторни такси). Само, че когато подадем жалба в съда АПИ веднага си анулира фиша, като заявява, че нарушение няма.
Какво се получава - държавен орган санкционира различни компанни с по десетки електронни фишове всеки от тях по 2500 лева. Ако тези частни компанни си кажат "няма да се занимаваме, плащаме" така се пълни хазната с едни 2500 лева на всеки фиш. Ако пък тези частни компании решат да обжалват и подадат жалба в съда, АПИ си анулира фиша, за да няма осъдително решение срещу АПИ. И така, ако мине номерът.
Това е нагледен пример как държавен орган без да провери дали има реално извършено нарушение санкционира без да има извършено нарушение. Ето защо е важно да се защитавате срещу държавните органи.
Ако и вие имате подобни казуси с АПИ, не се колебайте да се свържете с нас, като:
* ни пишете във facebook групата;
* ни потърсите на посочените телефон;
* ни изпратите съобщение през нашата интернет страница - lsconsultingbg.com/
С уважение,
Екипът на Правен Щит
Здравейте! Публикуваме поредно спечелено дело срещу НАП (влязло в сила решение) относно запечатване на търговски обект. НАП отново използва правомощията си да налагане 2 санкции за едно и също нарушение, което противоречи на принципа non bis in idem. Ето защо съдът е отменил заповедта за запечатване на търговския обект и е осъдил НАП на 1000 лева разноски.
Ако и вие имате подобни казуси с НАП, не се колебайте да се свържете с нас, като:
* ни пишете във facebook групата;
* ни потърсите на посочените телефон;
* ни изпратите съобщение през нашата интернет страница - lsconsultingbg.com/
С уважение,
Екипът на Правен Щит