Екипът на „Правен Щит” защитаваме активно интересите на всеки наш клиент в съда. Дългогодишният ни опит в работата с множество различни казуси и доверието на нашите клиенти ни помага да се справим успешно с всяко предизвикателство и да постигнем добри резултати.
За да споделим с вас процесът на защита и всеки конкретен казус, създадохме Фейсбук Групата на Правен Щит, в която публикуваме различни съдебни решения и вече над 3 години обсъждаме активно всевъзможни правни дела и тяхното развитие.
Включете се и се запознайте отблизо със съдебния процес и решенията на съда.
Здравейте! Публикуваме решение на първа инстанция срещу дружество за бързи кредити (Агенция за контрол на просрочени задължения), с което осъждаме това дружество да ни предостави документи от кредитното досие на физическо лице.
Казусът накратко:
Физическо лице получава телефонни обаждания и смс-и, че дължи парични суми към АКПЗ по договор за кредит. Физическото лице не разполага с договор за кредит с това дружество за бързи кредити. Протича комуникация, при която се прави опит да се изискат и получат от дружеството за бързи кредит документи от кредитното досие на това физическо лице като например: договор за кредит, договор за цесия, погасителен план и други. Физическото лице упражня право на достъп до лични данни като изисква от дружеството за бързи кредити да му предостави документите. Дружеството за бързи кредити (АКПЗ) предоставя обща информация като по същество не предоставя нито един документ. Подава се жалба до съда за това, че дружеството за бързи кредити в нарушение на закона не е предоставило поисканите копия от документи на физическото лице. С постановеното решение съдът задължава дружеството за бързи кредити да предостави на физическото лице поисканите документи с цел да провери дали законосъобразно се обработват личните му данни и на какво основание.
По този начин всяко лице има право да изисква от такива дружества за бързи кредити документи, за да провери най-малкото дали е положил подпис върху тези документи, както и с какви условия се е съгласил.
Практика на дружествата за бързи кредити е да не предоставят документи на лицата, на които отпускат кредит или да не им предоставят всички документи. Това представлява съществено препятствие пред физическото лице да се защити от неправноправни клаузи като тези, при които лихвата за 3-месечие скача на 100%.
Ето защо е важно да потърсите правата си в съда своевременно.
Ако и вие имате подобни казуси, не се колебайте да се свържете с нас, като:
* ни пишете във facebook групата;
* ни потърсите на посочения телефон;
* ни изпратите съобщение през нашата интернет страница - lsconsultingbg.com/
С уважение,
Екипът на Правен Щит
Здравейте! Публикуваме спечелено окончателно дело (влязло в сила решение) срещу НАП. Наложената санкция е в размер на 1200 лева за твърдяно нарушение относно констатирана разлика в касовата наличност и отчетеното през ФУ. НАП е наложила санкцията при условията на "повторност".
Съдът е приел възражнието ни, че не са налице обстоятелства за налагането на санкцията при условията на "повторност". Поради тази причина съдът е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно и е осъдил НАП да заплати 400 лева разноски на жалбоподателя.
Ето защо е важно да потърсите правата си в съда своевременно.
Ако и вие имате подобни казуси, не се колебайте да се свържете с нас, като:
* ни пишете във facebook групата;
* ни потърсите на посочения телефон;
* ни изпратите съобщение през нашата интернет страница - lsconsultingbg.com/
С уважение,
Екипът на Правен Щит
Здравейте! Публикуваме решение на Апелативен съд Пловдив като втора инстанция по дело срещу Банка ДСК. Вече сме публикували решението на първа инстанция, което също беше спечелено от нас. На кратко казусът е следният:
Преди години ищецът е решил да направи услуга на свой близък приятел (лицето "Х") и да стане поръчител, за да може последният да изтегли кредит. По договора за кредит кредитополучатели са лицето Х и неговата съпруга, а ищецът е поръчител. Така след няколко години лицето Х и съпругата му решават, че няма да плащат вноските по кредита. Банката започва принудителни действия срещу лицето Х и съпругата му, но не успява да събере вземането си. Тогава банката се насочва срещу ищецът, от него да събере дълга на лицето Х и съпругата му. След като ищецът се свърза с нас и след намесата ни към настоящия момент на 2 съдебни инстанции претенциите на Банка ДСК са отхвърлени. Остава да видим дали банката ще обжалва на последна инстанция пред Върховен касационен съд.
Ето защо е важно да потърсите правата си в съда своевременно.
Ако и вие имате подобни казуси, не се колебайте да се свържете с нас, като:
* ни пишете във facebook групата;
* ни потърсите на посочения телефон;
* ни изпратите съобщение през нашата интернет страница - lsconsultingbg.com/
С уважение,
Екипът на Правен Щит
Здравейте! Публикуваме издадена заповед за изпълнение срещу Wizz Air относно присъдено обезщетение за закъснял полет. Заповедта я публикуваме, защото от авиокомпанията пожелаха доброволно да заплатят обезщетението от 250 евро на пътника.
Първоначално отправихме покана от наша страна към авиокомпанията да заплати доброволно обезщетението, но отказаха. След завеждане на делото и издаване на заповед за изпълнение бързо предприеха действия по заплащане на обезщетението.
Ето как пътниците имат право на обезщетение, когато закъсняват полетите на авиокомпаниите.
Ето защо е важно да потърсите правата си в съда своевременно.
Ако и вие имате подобни казуси, не се колебайте да се свържете с нас, като:
* ни пишете във facebook групата;
* ни потърсите на посочения телефон;
* ни изпратите съобщение през нашата интернет страница - lsconsultingbg.com/
С уважение,
Екипът на Правен Щит
Здравейте! Във връзка със спечеленото дело в Съда на Европейския съюз, което посочихме в предходната публикация, новината се разпространява и в електронните медии -
Правилото в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), че ако в подадени заявления…
Здравейте! Публикуваме решение на Съда на Европейския съюз, което е изцяло в наша полза по казусите ни с Агенция по вписвания. Изключително сме доволни от подробните мотиви на Съда на Европейския съюз. Националният съд в лицето на Върховен административен съд търсеше всякакъв вариант да ни отхвърли жалбите и дори се намеси Комисията за защита на личните данни по нашите дела, като издаде становище, в което казваше, че Агенция по вписванията не е виновна за нищо. Накрая Съдът на Европейския съюз им го каза в прав текст, че Агенция по вписванията носи отговорност, когато публикува дружествени актове с лични данни на физическите лица, които не следва да са публични. Публикуваме текста на диспозитива на решението:
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1) Член 21, параграф 2 от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право
трябва да се тълкува в смисъл, че
не създава задължение за държавата членка да допусне оповестяване в търговския регистър на дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по тази директива и който освен минимално изискваните лични данни съдържа и други лични данни, чието публикуване не се изисква от правото на тази държава членка.
2) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), и в частност член 4, точки 7 и 9 от него,
трябва да се тълкува в смисъл, че
органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както „получател“ на тези данни, така и — в частност доколкото ги обявява — техен „администратор“ по смисъла на тази разпоредба, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка.
3) Директива 2017/1132, и по-конкретно член 16 от нея, както и член 17 от Регламент 2016/679
трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат правна уредба или практика на държава членка, която предполага органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка, да отхвърля всяко искане за изтриване на неизисквани от Директивата или правото на държавата членка лични данни, съдържащи се в публикуван в регистъра дружествен договор, когато в противоречие с предвидените в тази уредба процесуални правила не му е предоставен препис от договора със заличаване на тези данни.
4) Член 4, точка 1 от Регламент 2016/679
трябва да се тълкува в смисъл, че
саморъчният подпис на физическото лице попада в обхвата на понятието „лични данни“ по смисъла на тази разпоредба.
5) Член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679
трябва да се тълкува в смисъл, че
ограничената по продължителност загуба на контрол от субекта на данните върху личните му данни поради обявяването им онлайн в търговския регистър на държавата членка може да е достатъчна, за да причини „нематериални вреди“, стига субектът на данните да докаже, че действително е претърпял такива вреди, дори и минимални, но без понятието „нематериални вреди“ да изисква да се докаже наличието на допълнителни осезаеми отрицателни последици.
6) Член 82, параграф 3 от Регламент 2016/679
трябва да се тълкува в смисъл, че
становището на надзорния орган на държавата членка, издадено на основание член 58, параграф 3, буква б) от този регламент, не е достатъчно, за да освободи от отговорност по член 82, параграф 2 органа, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка и който има качеството „администратор“ по смисъла на член 4, точка 7 от Регламента.
Пълният текст на решението може да прочетете тук - curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=290701&pageIndex=0&doclang=BG&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=4064179
Това е огромна победа, тъй като Агенция по вписванията извършва множество нарушения с личните данни на милиони хора. Дори в точка 113 от решението Съдът на Европейския съюз казва в пряк текст на българската държава, че Агенция по вписванията може сама да заличава личните данни в дружествените актове и да ги публикува в търговския регистър.
Остава да видим Върховен административен съд как ще постъпи по десетките спрени дела.
С уважение,
Екипът на Правен Щит
„ Преюдициално запитване — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни — Регламент (ЕС) 2016/679 — Публикуване на съдържащ лични данни друже....
Здравейте! Публикуваме окончателно решение на съда, с което осъждаме некоректен търговец. Преди известно време публикувахме решениет на първа инстанция, с което осъдихме "измамника" да върне дадените 600 лева капаро заедно с разноските.
Припомняме казуса: клиентът ни прави поръчка за изработка на маси и пейки. Търговецът приема поръчката и иска половината от сумата в размер на 600 лева като капаро. Търговецът многократно променя срока на изработка, като накрая клиентът ни се отказва и си иска парите обратно. Търговецът отказва да възстанови дадената сума.
Сега с окончателното решение на съда осъдихме този търговец на двойния размер на капарото - 1200 лева. заедно с всички разноски за двете инстанция. Накрая този тарикатлък му струва близо 2700 лева.
Ето защо е важно да потърсите правата си в съда своевременно.
Ако и вие имате подобни казуси, не се колебайте да се свържете с нас, като:
* ни пишете във facebook групата;
* ни потърсите на посочения телефон;
* ни изпратите съобщение през нашата интернет страница - lsconsultingbg.com/
С уважение,
Екипът на Правен Щит
Здравейте! Публикуваме трето спечелено дело срещу НАП за наложени обезпечителни мерки върху стоки с висок фискален риск на същия търговец от предходните 2 публикации. Именно, защото заведохме дела срещи тези незаконосъобразни действия, данъчните органи спряха да налагат обезпечителни мерки, иначе имаха волята да налагат още. Тоест, активните действия на търговеца за противопоставяне срещу тези действия на НАП доведе до по-благоприятно положение за него и съответно да може да работи спокойно. Освен това се получи така, че делото беше и спечелено.
Ето защо е важно да потърсите правата си в съда своевременно.
Ако и вие имате подобни казуси с НАП, не се колебайте да се свържете с нас, като:
* ни пишете във facebook групата;
* ни потърсите на посочения телефон;
* ни изпратите съобщение през нашата интернет страница - lsconsultingbg.com/
С уважение,
Екипът на Правен Щит
Здравейте,
Публикуваме поредно спечелено дело срещу НАП относно наложени обезпечителни мерки спрямо същия търговец от предходния ни пост. Само в рамките на 2 дни от първата наложена обезпечителна мярка НАП налага втора. Иска се от търговеца да внесе хиляда лева гаранция, за да може да му освободят стоката, за да я продаде. Доказахме в съда, че тези обезпечителни мерки, наложени върху стоки с висок фискален риск са незаконосъобразни и съответно на търговеца беше върната внесената гаранция. Отделно от това НАП е осъдена да заплати на търговеца всички съдебни разноски.
Ето защо е важно да потърсите правата си в съда своевременно.
Ако и вие имате подобни казуси с НАП, не се колебайте да се свържете с нас, като:
* ни пишете във facebook групата;
* ни потърсите на посочения телефон;
* ни изпратите съобщение през нашата интернет страница - lsconsultingbg.com/
С уважение,
Екипът на Правен Щит
Здравейте! Ще ви запознаем с един от репресивните методи на НАП срещу търговците, които търгуват със стоки с висок фискален риск. Стоките с висок фискален риск може да откриете тук - nra.bg/wps/portal/nra/kontrol/fiskalen-kontrol/stoki-s-visok-fiskalen-risk
Какво правят органите на НАП - още на границата при внос на такива стоки (плодове, зеленчуци, меса и др.) слагат лепенки на МПС-то. След това при крайната му дестинация при разтоварване на стоката съставят протокол, в който я описват и искат от търговеца да внесе 30% от пазарната стойност на тази стока (така е по закон). На търовецът се дава 24 часа да внесе тази сума. Ето 1 проста математическа сметка - стойност на стоката 20 000 лева, от която 30% = 6 000 лева. Тоест, търговецът още преди да е продал стоката си и да получи приход трябва да внесе по сметка на НАП тези 30%. Ако търговецът не внесе тази сума, органите на НАП конфискуват стоката му. И какво да прави търговецът - внася, защото няма друг избор, тъй като вече е влязъл с разход за закупуването на стоката, транспортирането ѝ, наем на помещение и други.
А представете си, че тези действия на НАП спрямо 1 и същи търговецът се извършват многократно в рамките на 1 месец при всеки отделен внос на стоката в страната?
1 е сигурно - по този начин е възможно НАП да фалира търговеца.
Само, че търговецът може да се защити в съда срещу тези действия на НАП. Производството е бързо като първо се обжалва пред териториалния директор и след това в съда. Това отнема средно около 1-2 седмици. Ако търговецът спечели делото, НАП възстановява по негова сметка тези внесени 30% обезпечение.
В случая публикуваме акт на съда, с който отменяме такива действия на НАП като незаконосъобразни. Това, което ни прави впечатление е, че ако търговецът не се защити срещу такива действия на НАП, те не спират да налагат обезпечителни мерки докато не си обезпечат някаква тяхна си измислена сума.
Ето защо е важно да потърсите правата си в съда своевременно.
Ако и вие имате подобни казуси с НАП, не се колебайте да се свържете с нас, като:
* ни пишете във facebook групата;
* ни потърсите на посочения телефон;
* ни изпратите съобщение през нашата интернет страница - lsconsultingbg.com/
С уважение,
Екипът на Правен Щит