Популяризирането на онлайн магазина на търговеца е важен аспект от неговия бизнес. Онлайн търговците използват различни маркетингови стратегии, за да достигнат до своята таргет група. Едни от най-използваните услуги за реклама от онлайн търговците са Facebook, Instagram, Google, Booking и др.
В настоящата статия ще бъде разгледано използването на услуги (най-често за реклама) от чуждестранни дружества, които нямат обект (офис, помещение и др.) на територията на Република България.
Както е известно съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. По-голямата част от онлайн търговците следят достигането на този праг, за да се регистрират по ДДС. Използването на услугите на горепосочените компании като Facebook, Google, Instagram, Booking и др. крие друго задължение за онлайн търговците.
Съгласно чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страните, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от същия закон. За да определим дали българският онлайн търговец попада в пределите на този фактически състав е необходимо първо да разгледаме, кои са данъчно задължените лица по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС. Чл. 3, ал. 1 определя, че данъчно задълженото лице в всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
В ал. 2 на същия член е дадено определение за независима икономическа дейност, а именно дейност на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
От това следва, че родните онлайн търговци попадат в това определени с едно уточнение, че най-често използваната регистрация за домейн е през суперхостинг. Когато онлайн търговецът използва чуждестранен доставчик на домейн, то той няма да е установен на територията на страните, освен ако седалището и адресът му на управление не е в Република България или има постоянен обект на територията на страната, което го прави субект на данъчното право съгласно ЗДДС. Останалите хипотези на чл. 3, ал. 5 и 6 от ЗДДС по-скоро не се отнасят до българските онлайн търговци.
На следващо място трябва да анализираме в кои случаи онлайн търговците получават услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. В чл. 82, ал. 2 от ЗДДС е казано следното: „Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при: 1. доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставка на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи – когато получателят е регистрирано по този закон лице; 2. доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика – когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка; 3. доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.“.
Facebook, Instagram, Google и Booking нямат постоянен обект на територията на Република България (поне към настоящия момент). Съгласно §1, т. 10 от ДР на ЗДДС „Постоянен обект“ е търговско представителство, клин, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
Същите тези компании са данъчно задължени лица съгласно мястото на установяването им, където извършват дейността си. При ползването на услугите на тези компании за реклама на роден онлайн магазин, то се получава услуга на територията на страната от доставчик (Facebook, Instagram, Google, Booking), който е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната (тъй като регистрацията им е в друга държава и нямат постоянен обект на територията на Република България). Ползването на услугата за реклама през тези платформи представлява доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.
Нека да го илюстрираме със следния пример: Онлайн търговец използва услугите на Booking реклама през платформата на Booking. Booking е холандско дружество, което няма постоянен обект на територията на Република България. Booking начислява комисион/възнаграждение за използваната услуга, като издава фактура на получателя (онлайн търговеца). Онлайн търговецът заплаща сумата по издадената му фактура.
От илюстрирания пример се изпълнява фактическият състав на чл. 82, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДДС, от което се получава, че данъкът върху използваната услуга става изискуем от получателя (онлайн търговецът). По този начин възниква и задължението за задължителна регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. Това задължение за регистрация съгласно чл. 97а, ал. 4 се извършва със заявление не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем. То е по силата на закона и възниква извън волята на субекта, щом е налице фактическият състав.
Неизпълнението на това задължение води до налагане на имуществена санкция/глоба за адресата, включително може да бъде образувано ревизионно производство за установяване на данъчни задължения на адресата. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗДДС субектът по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС следва да издава протокол, чието съдържание е определено в ал. 2 на същия член и се начислява ДДС-то.
Интересното в случая е, че регистрацията по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС е специална и тя се отнася само за посочените услуги (използването на услугите за реклама през Facebook, Google, Instagram, Booking), т.е. при извършването на доставки (продажби) от онлайн търговеца към потребителите си не се начислява ДДС. Това следва от чл. 113, ал. 9 от ЗДДС във вр. с чл. 79, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗДДС.
ИЗВОД: Онлайн търговецът, който е с място на установяване на своята независима икономическа дейност в страната и ползва услугите за реклама на чуждестранни дружества като Facebook, Instagram, Google, Booking следва да извърши специална регистрация по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. Начисляването на ДДС-то се отнася само и единствено за тези услуги, а за продажбите на потребителите през онлайн магазина се счита, че онлайн търговецът не е регистриран по ДДС освен ако не са налице някои от обстоятелствата по глава девет от ЗДДС.
