През последните няколко години се наблюдава изключителен подем в онлайн търговията. Паралелно с това европейският и националният законодател следваше да регулират отношенията така, че да бъдат защитени правата както на онлайн търговците, така и на потребителите. В тази връзка дейността на всеки онлайн търговец следва да отговаря на законовите изисквания, за да може да оперира успешно и безпроблемно на пазара. Значителна част от онлайн търговците допускат грешката да стартират дейността си без да са наясно дали същата отговаря на нормативната уредба и когато започнат да се проявяват проблемите (санкции от регулаторни органи, оплаквания от потребители, съдебни дела), едва тогава се тръгва на принципа на „гасенето на пожари“, което струва много повече отколкото предварително дейността да сложи в конкретна рамка съобразно закона. В настоящата статия ще бъдат посочени основните закони, за които почти всеки онлайн търговец следва да е наясно. Няма да се спираме на специфична нормативна уредба като например: Наредба за етикетиране на продукти от кристални стъкла, Наредба за изискванията за етикетиране на нехранителни стоки и други, тъй като има нормативна уредба за строго индивидуални стоки е значителна.
I. Европейско законодателство:
Много онлайн търговци използват други платформи, чрез които предлагат стоките и/или услугите си. Такива платформи са: Ebay, Amazon, Etsy, Olx и други. В тези платформи потребителите могат да закупят стоки/услуги предлагани от множество търговци. Търговците, които оперират чрез тези платформи в повечето случаи не са наясно с правата си и не знаят как да се противопоставят на тези платформи, когато ги ограничават, налагат наказания и други.
• Регламент (ЕС) 2019/1150 на ЕП и на Съвета за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги
В този регламент са уредени права и задължения на посредниците на онлайн услуги (Ebay, Amazon, eMag и други), които следва да изпълняват, за да гарантират прозрачност, справедливост и ефективни възможности за защита на бизнес ползвателите (онлайн търговците). Уредени са и норми относно ограничаването и спирането на дейността на даден бизнес ползвател (онлайн търговец) до съответната платформа. Също така бизнес ползвателя (онлайн търговец) може да подаде жалба в случай, че бъде ограничена или спряна дейността му в дадена платформа. Регламентът задължения посредниците на онлайн услуги да въвеждат общи условия, в които да има разписани процедура за приемане на жалби от бизнес ползвателите. Важна особеност в регламента за защита правата на бизнес ползвателите е организации и сдружения на онлайн търговците да сезират компетентните национални съдилища за несъответствията на посредниците на онлайн услуги с регламента. Ето защо онлайн търговците следва да създадат такива/такива организации, които да следят за техните права.
До 01.01.2022 г. държавите членки са били задължени да прилагат разпоредбите на две нови директиви:
• Директива (ЕС) 2019/771 на ЕП и на Съвета за някои аспекти на договорите за продажба на стоки
Тази нова директива урежда отношенията при продажба на стоки. С нея се въвеждат отговорности на продавача (търговец) за съответствието на продаваните стоки. Въведена е презумпция за несъответствие на стоките в срок от една година от момента на доставка на стоките и други средства за защита на потребителите.
• Директива (ЕС) 2019/770 на ЕП и на Съвета за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги
Това е втората директива, която държавите членки е следвало да приложат до 01.01.2022 г. Тя се прилага за мобилни приложения, видео и аудио файлове в цифров формат, компютърни услуги в облак, социални медии и други. В нея се уреждат отношенията между търговеца, който предоставя цифрово съдържание или цифрова услуга от една страна и потребителя от друга. Въведени са задължения за съответствие за търговците, предоставящи тези услуги. Българският законодател е приложил разпоредбите на тези две директиви в Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.
При извършването на продажби онлайн търговците винаги обработват лични данни на потребителите. Обработването на тези лични данни следва да бъде в съответствие както с националното, така и с европейското законодателство.
• Регламент (ЕС) 2016/679 (‘GDPR’)
Регламентът за защита на личните данни въвежда задължения за администраторите на лични данни, които най-често са търговците да обработват личните данни на субектите на данни (потребители) законосъобразно. Въведени са редица задължения и изисквания относно защитата на личните данни и тяхното обработване. За демонстрирането на тази защита се изисква от администраторите на лични данни да въведен определени документи и процедури, за да демонстрират това съответствие.
• Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите
Тази директива се прилага за всички договори, сключени между търговец и потребител. Уредени са условия за правото на отказ на потребителя при договор от разстояние и договори извън търговския обект. Тази директива е въведена в Закона за защита на потребителите.
• Директива 2005/29/ЕО на ЕП и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар
Всеки онлайн търговец следва да се запознае с тази директива с оглед прилагането на маркетингови стратегии и компании и реклами на своите продукти. Също така търговците трябва да обърнат внимание на естеството на продукта и неговото описание, за да не бъде заблуждаван потребителя. Тази директива е въведена в Закона за защита на потребителите, но някои от нейните разпоредби имат директен ефект.
• Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации
Това е директивата, която урежда използването на технически средства (бисквитки) за таргетиране и маркетинг от онлайн магазините, които притежават собствен интернет сайт.
II. Национално законодателство:
• Закон за защита на потребителите
Това е основният закон в националното ни законодателство, който урежда отношенията между търговеца и потребителя. В него е посочена информацията, която онлайн търговецът следва да предостави при сключването на договори от разстояние, чрез т.нар общи условия. Също така са уредени специфични правила за правото на отказ от закупена стока и услуга, които търговците следва да спазват.
• Закон за електронната търговия
В него се възлагат задължения за търговеца да предостави информация за потребителите. Разписани са правила за непоискани търговски съобщения, за което има регистър в интернет страницата на Комисията за защита на личните данни, където всеки може да провери дали определено юридическо лице не се е регистрирало в този регистър. Всеки търговец, когато изпраща непоискани търговски съобщения следва да прави справка в този регистър, тъй като ако изпрати непоискано търговско съобщение на юридическо лице, което се е регистрирало в регистър, че не иска да получава непоискани търговски съобщения, иначе може да бъде санкциониран.
• Закон за предоставяне на цифровото съдържание и цифровите услуги и за продажба на стоки
С този закон се въвеждат изискванията на Директива 2019/770 и Директива 2019/771. Законът е нов и се прилага от 01.01.2022 г. В него се уреждат правила за рекламации на стоки. Важно уточнение е, че не се прилага за продажба на услуги.
• Закон за защита на личните данни:
Българският законодател е изменил закона с оглед влизането в сила на Регламент (ЕС) 2016/679. В закона за защита на личните данни се уреждат правила и отношения, които Регламент (ЕС) 2016/679 е оставил на преценката на държавите членки.
• Закон за данък върху добавената стойност:
Освен, че този закон има по-голямо приложение в данъчното право, той урежда и конкретни правила, свързани с дейността на онлайн търговците извън материята на начисляването на ДДС. В чл. 97а от ЗДДС е регламентирано задължението за регистрация по ДДС в случай на получаване на услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя. Тази норма се прилага за случаите на ползване на услугите на Google, Facebook, Booking и т.н. Също в чл. 118 са разписани правила за издаване на данъчен документ.
• Закон за търговските марки и географските означения:
Голяма част от онлайн търговците започват дейността си без да са регистрирали търговска марка или неосъзнавайки, че продават стоки на чужди марки без да имат съответните договорни отношения. Липсата на тези обстоятелства крие сериозни рискове за дейността на търговеца. Възможно е търговецът, който извършва дейност с определена марка без да я е регистрирал, друго лице да извърши регистрация и така да му бъдат застрашени правата върху неговата марка.
• Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
С тази наредба се уреждат правилата за издаване на данъчни документи от онлайн търговците, както и подаване на заявление за регистрация на онлайн магазина към НАП.
Накратко това представлява основната нормативна уредба, с която онлайн търговецът следва да е наясно преди да започне дейността, за да може да изпълнява всички законови изисквания. В противен случай дейността му се застрашава от санкции на регулаторни органи, съдебни дела и действия на трети лица, които биха застрашили дейността му.
