В наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ („Наредба“) се уреждат изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин. Терминът „електронен магазин“ е дефиниран в т. 87 от ДР на ЗДДС, който гласи, че електронен магазин е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода на плащане.
В настоящата статия ще се разгледат от правна страна изискванията към онлайн търговците и последиците от неспазването им без претенции за изчерпателност и точност предвид динамично променящата се нормативна уредба. Съгласно чл. 3, ал. 16 и ал. 17 от Наредбата лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин могат да отчитат продажбите си както с фискален/системен бон така и чрез документ за регистриране на продажбите, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при наличие на трите условия по ал. 17.
Общо правило е, че когато онлайн търговецът получава плащания за извършените продажби по банкова сметка или чрез ППП, то той не следва да издава фискален/системен бон. Единствено ще се спомене, че когато избраното платежно сред е чрез ППП, то търговецът следва да предостави на клиента на хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. Разглеждането на въпроса относно платежните средства и СУПТО е по-скоро счетоводно-технически и поради тази причина няма да се разглежда в по-голяма конкретика.
В глава седма „г“, членове 52м-52у от Наредбата се уреждат изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин. Първото изискване към електронните магазини съгласно чл. 52м е подаване на информация по електронен път с квалифициран електронен подпис съгласно приложение № 33 преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги. С приложение № 33 се изисква буквално пълна информация относно онлайн бизнеса на търговеца, включително и информация за лицата, които осъществяват поддръжката на електронния магазин.
Член 52м от Наредбата изисква от онлайн търговците пълна и актуална информация за електронния магазин. След подаването на информацията съгласно приложение № 33 електронният магазин бива „поставен“ в публичен списък на електронните магазини, за които е подадена информация по реда на ал. 1-4 на чл. 52м. Алинея 6 постановява, че когато се установи несъответствия с изискванията за подаване на информация съгласно приложение № 33 лицето се уведомява по електронен път за отстраняването им в 7-дневен срок.
При неотстраняване на несъответствията в подадената информация съгласно приложение № 33 в посочения срок електронният магазин се заличава от списъка по ал. 5 и лицето се уведомява по електронен път. Алинея 7 има подобно изискване съгласно алинея 6 за отстраняване на несъответствията. За заличаването от публичния списък се издава акт от оправомощен от изпълнителния директор на НАП орган по приходите, който подлежи на обжалване по реда на чл. 52ж.
Казаното до тук налага по-задълбочен анализ на въпросния чл. 52м от Наредбата. Какви биха били последствията за електронния магазин и/или неговия собственик, ако не подаде информацията съгласно приложение № 33, не я подаде в срок или не отстрани констатираните напълноти или несъответствия?
Съгласно чл. 60 от Наредбата контролът за спазване на наредбата се осъществява от органите от НАП и БИМ. НАП разполага с няколко вида санкционни мерки, чрез които може да въздейства на адресатите. Първите са тези по налагане на принудителни административни мерки съгласно чл. 186 от ЗДДС. От внимателния прочит на разпоредбата се стига до извод, че НАП не може да „запечата“ електронен магазин, поради простата причина, че тези мерки са насочени срещу търговски обекти, какви не са електронните магазин.
Вторият механизъм на въздействие е този за налагане на глоби или имуществени санкции на нарушителя. Единствената хипотеза на съставомерност е тази по чл. 186, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС. Това са случаите, при които лицето извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане. Наредбата е приета на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, т.е. всяко неизпълнение на задължение по Наредбата може да се подведе под този състав на нарушение.
Глобите или имуществените санкции са между 100-500 лева за лицата, които не са търговци и 500 – 2000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци. Друг е въпросът доколко разпоредбата в подзаконов нормативен акт (в случая наредба), с която се въвежда привидно регистрационен/разрешителен режим за търговската дейност на електронните магазини е в съответствие с европейското законодателство.
Също така е спорно доколко разпоредбата като тази съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е в противоречие с принципа на пропорционалност, тъй като въвежда еднакво наказание за всяко нарушение (без оглед характера му) на подзаконов нормативен акт (в случая наредбата).
Иначе казано по друг начин, ако електронен магазин не подаде информация съгласно приложение № 33 или не коригира такава информация, НАП не може да прекрати дейността на електронния магазин, а единствено може евентуално да наложи имуществена санкция или глоба. Дейността на електронния магазин по никакъв начин не зависи от вписването в списъка на НАП за електронните магазини.
В чл. 52н от Наредбата е въведено задължение за собствениците на електронни магазини да съхраняват в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК създаваната чрез софтуера на електронния магазин информация (текуща база данни и архивни копия на базата данни) и при поискване от органите по приходите да осигурят достъп до нея с възможност за експорт и копиране на данни.
Тази норма е въведена с цел данъчен контрол върху електронните магазини и проследяване финансовите им потоци. Отново неизпълнението на това задължение би довело единствено до налагане на санкция съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, както бе посочено по-горе.
Останалите задължения по чл. 52о – 52у от Наредбата са скрепени с издаването на акт за заличаване от списъка на НАП за електронните магазини. Самото заличаване от списъка обаче не може да доведе до спиране на дейността на електронния магазин, поне в сегашната редакция на закона.
За финал ще посочим, че съгласно §75, ал. 4 от Наредбата лицата по чл. 3, които извършват продажби на стоки на услуги чрез електронен магазин и чрез софтуера на електронния магазин управляват други, извън извършваните чрез електронния магазин продажби, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с всички изисквания на наредбата.
