Новата практика на НАП при запечатването на търговските обекти след промените в ЗАНН

От 23.12.2021 г. са в сила най-големите промени в Закона за административните нарушения и наказания („ЗАНН“) от години насам. Една от най-съществените промени е вкарването на института на споразумението в хода на образуваното административнонаказателно производство.

По какъв начин се отразява сключването на споразумение от търговеца на запечатването на търговския обект?

Както е известно, когато органите на НАП констатират нарушения в търговския обект на търговеца и по-конкретно когато не е издаден фискален бон, инспекторите съставят протокол и лепят лепенки на обекта, че подлежи на запечатване. След известно време търговецът бива поканен в НАП и му се връчва акт/актове за констатираното нарушение. След това търговецът отново бива поканен, за да му бъде връчена заповед за запечатване на търговския обект. Важно е да се знае, че актовете и заповедта за запечатване са част от две различни производст

ва. Първото е административнонаказателно производство, а второто е административно производство.

Новото в практиката на НАП е, че когато се връчи акта/актовете на търговеца, същият бива поканен от органите на НАП да направи предложение за сключване на споразумение. Основанието за това е залегнало в чл. 58г от ЗАНН, който гласи: „Административнонаказателното производство може да приключи със споразумение между наказващия орган и нарушителя, сключено в срока по чл. 52, ал. 1, ако не са налице основанията за недопустимост по ал. 2. Наказващият орган прави предложение за сключване на споразумение в 14-дневен срок от получаване на преписката от актосъставителя, а нарушителят може да направи предложение в 14-дневен срок от връчването на акта.“. В чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е казано, че наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването ѝ.

Съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗАНН в 14-дневен срок от връчването на акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката. Тоест, получава се около месец и половина – два като срок за сключване на споразумение между търговеца и НАП относно глобата/имуществената санкция. През този период обаче на търговеца се връчва заповедта за запечатване на търговския обект. Заповедта за запечатване на търговския обект има 14-дневен срок за обжалването ѝ като в противен случай влиза в сила и се изпълнява, т.е. търговския обект се запечатва.

Органите на НАП често казват на търговеца, когато му връчат акта/актовете, да направи предложение за сключване на споразумение и като плати определената глоба/имуществена санкция в споразумението ще отпадне заповедта за запечатване на търговския обект. Плащането на глобата/имуществената санкция от търговеца е предпоставка за отпадането на заповедта за запечатване на търговския обект, но не и за нейното автоматично отпадане.

Какви опасности крие процедурата по сключване на споразумение?

Съгласно чл. 58г, ал. 8 от ЗАНН органът определя глоба/имуществена санкция в размер 70 на сто от минимума или от точно определения размер, предвиден за извършеното нарушение, а когато в закона не е предвиден минимум, наказващият орган определя размера на глобата в размер не повече от 70 на сто от половината от максимума. Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС имуществената санкция за едноличните търговци и юридическите лица за неиздаване на фискален е в размер от 500 до 2000 лв. Минимумът е 500 лв. или при сключване на споразумение ще възлиза на 350 лв. В този случай търговецът би си спестил 150 лв., което се използва като аргумент от страна на органите на НАП, за да подтикнат търговеца да направи предложение за сключване на споразумение. Изкушен от това и от мисълта, че всичко ще приключи бързо, търговците избират тази опция и се „доверяват“ на органите от НАП.

Първото негативнопроявление на процедурата по сключване на споразумение за търговеца е, че с отправянето на предложение за сключване на споразумение от негова страна той прави извънсъдебно признание за извършеното нарушение. Тоест, дори органът да е извършил процесуални нарушения при извършената проверка или дори да не е доказано по безспорен начин нарушението, направеното предложение от търговеца за сключване на споразумение санира всички пороци и го прави виновен за твърдяното нарушение.

Втората негативна последица за търговеца е, че отправеното предложение за сключване на споразумение, което може да се ползва като извънсъдебно признание за извършеното нарушение, може да бъде използвано от органите на НАП при издаването на заповедта за запечатване на търговския обект. Съгласно чл. 58г, ал. 14 от ЗАНН: „Когато не бъде постигнато споразумение, наказващият орган издава наказателно постановление, като не може да ползва признанието на лицето, срещу което е съставен акт за установяване на административно нарушение, по въпросите, посочени в ал. 3, като доказателство за виновността му.“. Също така в чл. 58г, ал. 7 от ЗАНН е казано: „В случаите по ал. 6 признанието на лицето, с което е сключено споразумение по въпросите, посочени в ал. 3, не може да се използва като доказателство за виновността му за другите нарушения, за които е съставен актът за установяване на административно нарушение.“. Първата хипотеза се отнася до ситуация, при която е отправено предложение от търговеца за сключване на споразумение, но не се стига до сключване на такова споразумение. Втората хипотеза се отнася до вече сключено споразумение. Посочените хипотези касаят до невъзможност на органа да използва признанието на търговеца за извършено нарушение по отношение на другите нарушения, които са описани в акта. Всички тези случаи се отнасят до административнонаказателното производство. Производството по издаване на заповед за запечатване на търговски обект е административно, а не административнонаказателно. Тоест, признанието на търговеца в отправеното предложение за сключване на споразумение и при сключеното споразумение може да се използва от органите на НАП при издаването на заповедта за запечатване на търговския обект и по този начин чрез признанията на търговеца да не може да се спечели евентуалното съдебно дело срещу заповедта.

Третата негативна последица се изразява в последователността на фактите, които се реализират. Първо по време е връчването на актовете на търговеца. С връчването на актовете се иска от него да отправи предложение до органа за сключване на споразумение. Заповедта за запечатване се издава няколко дни след връчването на актовете. Следователно, преди да бъде издадена заповедта за запечатване органите на НАП имат признанието на търговеца за извършеното нарушение и сигурно плащане на санкцията, която органът ще определи в споразумението. С връчването на заповедта за запечатване на търговския обект започва да тече 14-дневния срок за нейното обжалване, като ако не бъде обжалвана влиза в сила и се изпълнява. Тук вече органите на НАП въобще не ги интересува дали търговецът ще обжалва заповедта за запечатване на обекта или не. Сигурното е, че дори търговецът да обжалва заповедта, тя ще бъде потвърдена от съда. Единственото спасение на търговеца да не бъде запечатан търговският му обект е да плати определената санкция в споразумението. Само, че както стана ясно по-горе наказващият орган издава споразумението между месец и половина – два, т.е. докато споразумението бъде изготвено и подписано от страните, дотогава заповедта за запечатване ще бъде връчена на търговеца и ще е изтекъл срокът ѝ за обжалване. От това може да се направи извод, че търговецът най-вероятно ще бъде принуден да обжалва заповедта в съда, за да не влезне в сила, но изходът от това обжалване няма да бъде в полза на търговеца.

Четвъртата важна негативна последица за търговеца е, че при подписване на искане за сключване на споразумение и плащане на паричната санкция по това споразумение, всяко следващо нарушение ще бъде при условията на повторност. Тоест, ако органите на НАП извършат повторна проверка и констатират ново нарушение на търговеца, тогава както паричната санкция, така и срокът на запечатване ще бъдат по-големи. Също така при повторно нарушение не може да се приложи института на споразумението и тогава на търговеца ще му бъде наложена парична санкция, която е към максимума по закон и ще му бъде определен срок за запечатване на търговския обект, който като практика на НАП ще бъде между 20 и 30 дни. Търговците, които избират да подпишат такова искане за споразумение и платят паричната санкция, стават и таргет за органите на НАП, тъй като знаят, че този търговец извършва нарушение и така ще бъде обект на по-чести проверки.

От гореизложеното може да се направи извод, че търговците не следва да правят предложение за сключване на споразумение. Това ги поставя в изключително неизгодна позиция, като единственото положително е, че ще заплатят 150 лв. по-малко от предвидения минимум за санкция. Търговците следва да са наясно, че в съда може да бъде отменена както заповедта за запечатване на търговския обект, така и наказателното постановление. В чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН е предвидена възможността за отправяне на предложение за сключване на споразумение както от търговеца, така и от наказващия орган.