Закупуването на недвижим имот е специален момент, през който всеки преминава, особено когато се отнася до закупуване на жилище. В повечето случаи хората решават сами да се оправят с документацията или да се доверят на брокера, а не да ангажират юрист, който да следи за интереса на клиента си. Това крие сериозни рискове за купувачите, особено когато са дали значителна сума пари преди да бъде прехвърлена собствеността на недвижимия имот.

Когато купувачите решават сами да се справят със сделката без да ангажират юрист или друг специалист, много често купувачите обръщат внимание единствено на документа за собственост на продавача. И щом в нотариалния акт на продавача пише, че той е собственик значи няма проблем да се закупи този недвижим имот. В практиката е възможно да възникнат много проблеми свързани с прехвърлянето на собствеността от продавача на купувача. Така например е възможно за недвижимия имот да има висяща реституционна процедура и в един последващ момент с акт на държавен орган да бъде възстановена собствеността на недвижимия имот на трето лице и купувачът да бъде лишен от закупения недвижим имот. Също така е съществено важно да се проследи историята на недвижимия имот, тъй като е възможно да има учредено право на ползване върху имота, което да не е отразено по партидата на продавача. Така, ако купувачът закупи недвижим имот, върху който има учредено право на ползване, той става собственик, но не може да го ползва, понеже в полза на трето лице е учредено право на ползване. Това е т.нар. „гола собственост“. Друга възможна хипотеза, при която купувачът може да бъде ощетен е, когато придобитата собственост от продавача е по верига от сделки в дъното, на които стои т.нар. констативен нотариален акт за придобивна давност. В този случай е важно да се изследва внимателно риска от придобиването на собствеността върху съответния недвижим имот. При закупуването на имот от строителна компания купувачите гледат да закупят имота по строителните книжа, но не обръщат внимание на земята, върху която е построена сградата. Налице са множество други хипотези, при които е възможно без ангажирането на необходимата експертиза от юрист, купувачите да бъдат ощетени.

Когато купувачите се доверяват изцяло на брокер, не си дават сметка, че работата на брокера е да „свърже“ продавача и купувача, за да може двете страни да сключат сделка, от която брокерът получава комисионна. Често брокерите се ангажират с изкарването на скица/схема, удостоверение за тежести и данъчна оценка на имота, което привидно създава впечатление за изрядност на сделката. Така купувачите стават част от процес по подготовка за сключването на сделката, където съмнението за съществуването на някаква нередност е изцяло замъглено. В повечето случаи брокерите не са юристи и техният движещ мотив не е интересът на купувача или дори на купувача, а основният им интерес е сключването на сделката, тъй като това е събитието, което води да получаването на комисионната. Тук също важат горепосочените примери, за които брокерът като не-юрист не би проверил.

Работата на юриста (адвокат) е именно да защитава интересът на клиента си. Казано по друг начин, работата на юриста (адвокат) е да положи необходимите усилия да се увери съобразно интереса на клиента си, че сделката е изрядна и собствеността ще премине безпроблемно от продавача към купувача. Ето защо, когато се касае до закупуване на имот на значителна стойност е рационално и правилно да бъде ангажиран юрист (адвокат), който да свърши необходимата работа и да брани интересът на клиента си.
Съдебните дела относно възникнали казуси с прехвърляне на собственост върху недвижими имоти, както и с подписани предварителни договори, за последните години са стотици.

Правилният подход е превантивният, а не когато нещата станат неспасяеми, тогава да се търси специалист юрист (адвокат).