С Директива (ЕС) 2019/771 от ЕП и на Съвета за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, наричана по-нататък „Директива“, европейският законодател уреди допълнителни изисквания за търговците при продажба на стоки
и уеднакви средствата за защита на потребителите. Тези правила се прилагат както за продажба на стоки на място, така и за продажба на стоки онлайн. Съгласно чл. 24 от Директивата държавите
членки имат задължение да я транспонират във вътрешното си законодателство до 01.01.2022 г. Българският законодател е транспонирал директивата със Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, който е в сила от 01.01.2022 г. С влизането в сила на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки са отменени редица разпоредба от Закона за защита на потребителите, които се прилагаха до 01.01.2022 г.
На първо място е важно да се уточни какво точно означава термина „стока“. Съгласно чл. 2, подт. 2 от Директивата „стока“ означава: а) всички движими материални блага; вода, газ и електроенергия се считат за стоки по смисъла на настоящата директива, когато се предлагат за продажба, в ограничен обем или определено количество; б) всички движими материални блага, които включват или са взаимосвързани с цифрово съдържание или цифрова услуга по такъв начин, че липсата на цифровото съдържание или цифровата услуга би попречила на стоките да изпълняват своите функции (наричани по-долу „стоки с цифрови елементи.
Изисквания за стоките:
В чл. 5 от Директивата е посочено основно изискване за продавачите на стоки, като тези стоки следва да отговорят на индивидуалните изисквания за съответствие, общите изисквания за съответствие и изискванията за инсталиране на стоките.
А) Индивидуални изисквания за стоките:
За да съответстват на договора за продажба стоките следва да са с описание, вид, количество и качество и да притежават функционалността, съвместимостта, оперативната съвместимост и други характеристики, изисквани съгласно договора за продажба. Стоките следва да са годни за конкретната цел, за която са нужни на потребителя, за която той е уведомил продавача най-късно в момента на сключването на договора и по отношение на която продавачът е дал съгласие. Стоките трябва да се доставят заедно с всички принадлежности и всички указания, включително относно инсталирането, съгласно уговореното в договора за продажба, както и да бъдат актуализирани съгласно уговореното в договора за продажба. Разбира се, изискванията за инсталиране касаят такива стоки, които имат такава функционалност.
Б) Общи изисквания за съответствие на стоките:
Общите изисквания за съответствие на стоките се прилагат заедно към тези за индивидуалните изисквания, като стоките трябва да:
– са годни за целите, за които обичайно се използват стоки от същия вид;
– когато е приложимо, са качествени и съответстват на описанието на мостра или образец, които продавачът е предоставил на разположение на потребителя преди сключването на договора;
– когато е приложимо, са доставени със съответните принадлежности, включително опаковка, указания за инсталиране или други указания;
– са в количеството и притежават качествата и другите характеристики, включително по отношение на трайност, функционалност, съвместимост и сигурност, които са обичайни за стоки от същия вид и които потребителят може разумно да очаква предвид естеството на стоките и всички публични изявления, направени от продавача или от негово име, или от други лица на предходен етап от веригата от сделки, включително от производителя, по-специално при рекламата или етикетирането.
В) Неправилно инсталиране на стоките
Всяко несъответствие, произтичащо от неправилно инсталиране на стоките, се счита за несъответствие на стоките, ако:
– инсталирането съставлява част от договора за продажба и е извършено от продавача или от лице, за чиито действия той отговаря; или
– инсталирането, което е трябвало да бъде извършено от потребителя, е извършено от потребителя, а неправилното инсталиране се дължи на пропуски в указанията за инсталиране, предоставени от продавача или, в случай на стоки с цифрови елементи, предоставени от продавача или от доставчика на цифровото съдържание или цифровата услуга.
В чл. 10 от Директивата е регламентирана отговорността на продавача. Още в параграф 1 на същия член е посочена общата формулировка на отговорността на продавача, която е за всяко несъответствие, което съществува в момента, в който са доставени стоките, и което се прояви в рамките на две години от този момент.
В чл. 11 е въведена оборима презумпция за несъответствие на стоките. Тази презумпция е приложима за срок от една година от доставянето на стоките. Това означава, че ако в срок от една година от доставката се прояви несъответствието на стоката се счита, че то е съществувало към момента на доставката на стоките, освен ако не е доказано друго или ако тази презумпция е несъвместима с естеството на стоката или с естеството на несъответствието. Тоест, потребителят не следва да доказва причината за несъответствието, но следва все пак да се установи такова несъответствие. Причината за несъответствието ще е при продавача, освен ако той не докаже обратното.
В чл. 13 от Директивата са разписани правните средства за защита на потребителя. Той може да поиска да се приведе стоката в съответствие с договора или да получи пропорционално намаление на цената, или да развали договора. Привеждането на стоката е съответствие се прави по избор на потребителя между ремонт и замяна, освен ако избраното средство за правна защита е невъзможно или, в сравнение с другото средство, би довело до непропорционално големи разходи за продавача, като се вземат предвид всички обстоятелства, включително:
– стойността, която стоките биха имали, ако нямаше несъответствие;
– значимостта на несъответствието; и
– възможността да бъде използвано другото средство за правна защита без значително неудобство за потребителя.
Продавачът може да откаже да приведе стоката в съответствие с договора, ако ремонт или замяна са невъзможни или ако биха довели до непропорционално големи разходи за него, като се вземат предвид всички обстоятелства.
В същия член са посочени и условията, при които потребителят може да поиска пропорционално намаление на цената или да развали договора. Важна особеност е, че потребителят няма право да развали договора, ако несъответствието е незначително. Тежестта на доказване, че несъответствието е незначително се носи от продавача.
В чл. 14 са посочени условията, при които се извършва ремонта или замяната. В чл. 15 е посочено изискването за пропорционално намаление на стоката, а в чл. 16 са посочени условията, при които потребителят може да развали договора и да иска връщане на сумата. В чл. 17 са посочени условията за търговските гаранции за стоките, които заменят тези в Закона за защита на потребителите.
В чл. 18 е регламентирано правото на регресен иск на продавача. Това означава, че ако продавачът е отговорен пред потребителя за несъответствие, дължащо се на действие или бездействие, включително пропуск да се предоставят актуализации за стоки с цифрови елементи, от страна на лице на предходен етап от веригата от сделки, продавачът има право да използва средства за правна защита срещу отговорното лице или отговорните лица по веригата от сделки. Тоест, търговците могат да ангажират отговорността на своя доставчик за стоката, която са продали на потребителя и която е проявила несъответствие.
